Български  |  English

Димитър Киров (1935-2008)

Отиде си един от големите


Гражданин на света като манталитет, Димитър Киров свърза своя жизнен и творчески път с Истанбул, Пловдив, Париж и любимата Ро. С неизменната лула, опиянен от аромата на маслена боя в града под тепетата – така ще го запомним завинаги.

Роден през 1935 в Истанбул, художникът става част от облика на Пловдив. Без него артистичната му атмосфера е немислима. Сега вече нищо няма да е същото. На всички, които го познаваха, ще липсва оптимизмът, зареждащата сила, гръмкият смях и тежките, плътни стъпки на един забележителен човек.

Димитър Киров навлиза в родния художествен живот в края на 50-те години на миналия век. Като част от пловдивската група на художниците, младият бунтар още през 60-те кара всички да се замислят над начина, по който определя с платната и стенописите си своята ярка физиономия. Художникът гради творчески почерк, без да накърнява индивидуалността си. Той формира единен творчески възглед, който се отразява във всичките му произведения – от кавалетните до декоративно-приложните и стенно-монументалните.

Автор като Димитър Киров безспорно представлява интерес за критиката и публиката през цялото си творческо развитие. Немалко са материалите от периодичния и специализирания печат, в които се среща името му. Без значение дали са оценени с положителен или отрицателен знак, важното е, че платната му провокират, пораждат съмнения и поставят въпроси. Но дават и отговор. Отговор, равен на творческата съдба на една личност.

Художникът премина през ред превратности на десетилетията. Ако в този тъжен миг от позицията на изследовател направя равносметка за един жизнен и артистичен път, бих казала, че Димитър Киров е творец, който няма от какво да се срамува. Жалко, че не е сред нас, за да го чуе. Творбите му представляват адекватно отражение на преживяното. В тях виждаме доказателство, че Димитър Киров е автор с лична иконография. Това твърдение се основава на устойчиво повторяеми образни структури, както в стенописните, така и в кавалетните му творби.

Художникът гради платната и стенописите си знаково, с линия и експресивен колорит. Изображенията са динамични и синтетични. Колоритът е типичен за него – ярък, малко нервно-напрегнат, но витален. Постоянството на Димитър Киров, последователната му еволюция, богатството на палитрата му и световното му признание са достатъчно доказателство за артистичната му обсебеност.

Той беше човек, за когото не съществуваше преструвка, поза и превзетост. Едрата му фигура излъчваше енергия, жестовете му бяха експресивни, фразите ясни, отчетливи, леко накъсани. Като закърпени мигове. Подобно на кардиограми на мисълта, те съдържаха същността на човешкото слово. В неговото жизнено и творческо кредо съжителстваха активен цвят и вариативна линия, увлечение по историко-митологичното и всеотдайна любов към съпругата Ро.

Това беше и е светът на Димитър Киров. Свят, в който остана скрита една негова мечта – да съхрани автентичния облик на „своя“ Пловдив, като съчлени късчета социокултурна памет. Така, напускайки сцената на живота, самият художник се превърна в миг история, заключен за поколенията в границите на една човешка съдба.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”