Български  |  English

Блестящата Пламена Мангова

Новият сезон на Симфоничния оркестър на БНР набира скорост и обещава интересни преживявания. Оптимизмът ми е от началото на този Златен цикъл на симфониците, посветен на 110-годишнината на Панчо Владигеров. Първо ще изтъкна високото ниво на радиооркестъра. Това, което чух на 12 октомври, бе концерт, какъвто не всеки ден може да се чуе. И не го казвам от някакъв фалшив местен патриотизъм, а (мисля си, че имам критерии) с абсолютно убеждение. Стегнат, навит, въодушевен състав, свирещ с внимание и концентрация, оставящ впечатлението, че му е интересно звуковото съзидание, съпроводено с усещане за творчество и уникалност на момента. Радиооркестъра възприех като жизнен, с голям динамичен потенциал, дишащ и изригващ музика. И разбира се – неговият диригент Росен Миланов, израснал още повече в майсторството си. Сега той е уверен, оригинален диригент, който не само пресъздава музиката - той я чете по свой начин, разкрива не само онова, което се вижда отгоре, а и скритите детайли, които правят творбата още по-богата и значима. Някои негови трактовки на епизоди от Фантастичната симфония на Берлиоз, особено в трудната трета част – Сцена в полето, която не винаги се удава на изпълнителите, имаше великолепни моменти, а финалът й с прочутите тътнежи на бурята прозвуча като приглушен отглас на съмнение на една изтерзана душа, търсеща примирение сред природата. Много силни моменти и кулминации имаше и в последната част.

Не мога да пропусна Танца на седемте воала от „Саломе“ на Рихард Щраус, в който диригент и оркестър постигнаха капризността на мелодичния и хармоничен рисунък и резките контрасти от емоции.

Пламена Мангова бе другият забележителен участник в този концерт. Заслужава си и високото признание на конкурса „Кралица Елизабет“ - най-високата степен, до която български музикант е стигал. Както и професорското звание по пиано и камерна музика в музикалния колеж „Кралица Елизабет“ в Белгия (от преди броени дни!). В нея усетих божествената искра на истинския голям талант, умножен по емоционалност, темперамент и интелигентност. Втория клавирен концерт на Лист тя изпълни блестящо - за техниката й няма смисъл дори да се пише – това е фундаментът, върху който Пламена Мангова изгражда катедрала от звуци, постигайки завършена форма от контрастни пъстроцветни епизоди, споени от нейната логична и оригинална интерпретаторска мисъл. Най-силно впечатление ми направи звукът, който извлича от рояла - красив, окръглен, мек, топъл, пеещ звук с каскади от брилянтно изсвирени пасажи! Какво пианисимо и каква сила и енергия във фортето! И още – нейното легато и гласоводене. Публиката, оркестърът с диригента Миланов и пианистката дишаха и усещаха музиката в едновремие и с отдадеността, характерна за големите моменти на естетическото вглъбяване и на насладата. Щастие е, че имаме пианист с дарбата на Пламена Мангова.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”