Български  |  English

Как помним комунизма?

Международна конференция „Помнене на комунизма‛ с изследователи от България, Румъния, Германия и САЩ се проведе в София от 26 до 30 септември. Тя бе организирана от проф. Maрия Тодорова от университета в Илинойс „Урбана Шампейн‛ и от проф. Щефан Трьобст от Лайпцигския университет. Интердисциплинарният проект е подкрепен от фондация „Фолксваген‛ и от Лайпцигския университет.

Конференцията бе открита в Червената къща с лекция на Ищван Рев, преподавател по история и политология в Централноевропeйския университет в Будапеща и директор на архива на „Отворено общество‛.


В първата секция на конференцията ‛Държавният надзор. Механизми на власт и паметКристина Петреску от университета в Букурещ представи резултати от своя микропроект на тема ‛Кой помни Секуритате? За моралната коректност на пост-комунистическа Румъния‛. Целта на анализа бе да разкрие двойственото отношение към Секуритате преди 1989 и след това. Според автора институциите, които изразяват репресивната същност на комунистическия режим, имат централно място в паметта за комунизма. Но за тях паметта е противоречива. За някои хора Секуритате се е оказвала не репресивна и диаболична сила, а просто „банален и не подложен на морален коректив компромис‛ - осигуряване на материално благополучие и кариера. От гледна точка на разбирането на ‛двусмисленото наследство‛ Петреску анализира разминаването между официалните документи и всекидневните свидетелства за тайната полиция и говори за „посткомунистическата контрапамет‛, при която става дума за миналото, като се отдава дължимото уважение на жертвите, но в същото време вината се поставя извън Секуритате.

Същата тема се разглежда и от проф. Искра Баева от Софийския университет ‛Свети Климент Охридски‛ в доклада ‛Как българското общество възприема ролята на Държавна сигурност след 1989‛. На базата на много документи, интервюта, авторката защити тезата, че историците са претърпели провал в дебатите и отварянето на досиетата на бившата държавна сигурност, тъй като са позволили темата да бъде овладяна от политици и да бъде превърната в оръжие за вътрешнополитически борби. В резултат на това очакваният обществен катарзис не се е случил, темата за досиетата на ДС се е подчинила на политическата конюнктура, което я е обрекло на нарастващо обществено безразличие. Доколкото съществува обществен интерес, той е в сферата на клюката и заради това с темата за ‛доносниците‛ по-скоро се злоупотребява, отколкото се разкриват тайните и злокобни механизми на насилието при социализма, заключи проф. Баева.

Двата доклада бяха коментирани от Щефан Трьобст от Лайпцигския университет.


В секцията ‛Всекидневен живот и преживян опит‛ бяха представени два доклада. Във ‛Всекидневен живот по време на управлението на Чаушеску. Методологическа перспективапроф. Анди Михалче от университета в Яш показа еволюцията на посткомунистическата памет за режима на Чаушеску – между 1965 и 1989 година. Той анализира разликите между памет и история, начина, по който румънците все пак различават различни периоди във времето на управлението на Чаушеску и характерните елементи и образи, с които го свързват. Тезата му беше, че основен критерий за сравнение е всекидневният живот. Затова методологическият проблем за всекидневието като равнище на социалната реалност, което става особено важен проблем за социалните науки от 70-те години насам, се оказа значим и дълго обсъждан.

Темата на проф. Смаранда Вултур от университета в Тимишоара беше „Всекидневен живот и ограничения в комунистическа Румъния в началото на 80-те години. От семиотика на храненето към семиотика на властта‛. Храната е само повод, за да се разберат основни характеристики на всекидневния живот и на спомена за него, за да се представи по-задълбочено динамиката на социализма, голямата диференциация и нехомогенност на обществото. С усет за ‛субективната гледна точка към социалния свят‛ бяха описани разликите в различните поколенчески представи за дефицита и ерзаците, стратегиите за търсене на протекции, благоволения, права.

Коментар по двата доклада направи професор Барбара Кристоф от Центъра „Георг Екерт‛ в Брауншвайг.


В секцията ‛Паметта за Прехода‛, коментирана от проф. Ивайло Дичев от СУ, бяха представени микропроектите на Николай ПоппетровМитове за социализма от преходния период‛ и на Драгош Петреску от Букурещкия университет ‛Преходова история, контрапамет и носталгия: Помненето на Чаушесковия „социализъм‛ в пост-1989 Румъния‛. Поппетров разграничи раждането на политическите митове в „комунистическия период‛, официалните, но и неформалните „митове‛, често свързани с докомунистически митологически конструкции, използвани от режима. Той аргументира необходимостта от понятието „мит‛ (симбиоза на митовете, митическа матрица) и възможността то да показва съществени моменти от модифицирането на дадена идеология (например раждането и поддържането на мита за априлската линия на партията). Беше показана богата палитра от митове – опозиционни, официални, „митове за бъдещето‛.

Драгош Петреску изследва паметта за режима на Чаушеску. Той се занима с преплетените отношения между политика, памет и история след 1989 година, с раждането на опозицията и нейната контрапамет за комунизма, превръщаща се в нов хегемонистичен дискурс. И обясни защо популярните представи за режима трябва да бъдат отнасяни към съответните му различни периода – 1965-1977 и 1977-1989, доколкото първият период е на относително либерализиране и отваряне към Запада, а вторият е свързан в народната памет с дефицит и нищета. Петреску анализира различни реклами, препращащи към периода на социализма, с хипотезата, че алтернативната визия за първия период (1965 – 1977) става вид потисната памет и затова се ражда контрапамет срещу новия хегемонистичен дискурс.

В същата секция, но в друг панел от три доклада, коментирани от Ищван Рев, Мила Минева представи свое изследване на формите на припомняне на социализма в популярната култура днес (в „Социализъм: презареждане‛). Популярната култура задава най-отворените за достъп репертоари, чрез които социалните актьори могат да конструират собствените си разбирания за света. Изследването се ограничава в периода между 2000 и 2007 година, защото точно в този период започват да възникват нови поп културни репертоари на припомняне, които често в публичното пространство се определят като носталгични. „Какво се крие зад носталгичните спомени за социализма?‛ – това е интерпретативното предизвикателство пред подобно изследване. Тезата й бе, че носталгичните припомняния на социализма са всъщност популярна форма за критика на настоящето. Припомняйки си социализма позитивно, социалните актьори разказват утопията си за един по-добър свят.

Лиляна Деянова в „Пренаписванто на социалната памет. Как историците си спомнят социализма‛ се спря на онези части от интервютата й с изследователи на комунизма, в които става дума за политическия натиск върху научните изследвания и публичността, за основните места и фигури, които оказват най-голямо влияние върху интерпретациите на комунизма днес. Описа различните представи за ‛критически‛, а не ‛легитимиращ‛ прочит на миналото и симптоми на промяната във функционирането на автономните институции на историческото знание (например засилващите се опозиции и съперничества на проектите на „държавните историци‛ и „историците от частните институти‛, битката кой да представлява автономната критическа позиция на изследователя на комунизма и да има „символния монопол‛).

Албена Хранова представи резултатите от микро-проекта си ‛Заимствана памет‛: Комунизмът и най-младото поколение‛, по който са събрани 159 текста, посветени на социализма, написани от 20-годишни студенти. На базата също на дефиниции на комунизма като ‛място на памет‛ от Ивайло Знеполски и изследвания на Даниела Колева се констатира, че въпреки избуяването на различни спомени за миналото, има криза на публичното говорене за него. Хранова подчерта като извод, че не публичният дискурс на медиите, училището или архивите, а фамилните истории и устните разкази са новите опори на паметта (в нито едно от съчиненията на студентите няма упоменат учебник или учител като източник на паметта). И сякаш за комунизма няма „културна памет‛, а само „комуникативна‛, коментира Хранова.

Секцията на тема „Социалните отношения при комунизма‛ бе коментирана от Крис Хан. Таня Бонева представи ‛Памет за социализма в едно теренно изследване на Перник: 1960-1964‛, определяйки го като първото дълбочинно етнографско изследване на работническата класа, в хода на което са анализирани 2000 страници, събрани в 15 архивни единици и посветени на работническия бит. Авторката описа механизмите, чрез които комунистическата партия е целяла да заличи старата социална и културна памет (стария религиозен бит) и да установи нов социалистически ред и „позитивни нагласи към социализма‛ на модернизиращите се работнически среди.

Деян Петров в „Съществува ли „работническа класа‛ в паметта на работниците? Анализ на случай от град Търговище и на работници, родени между 1947 и 1957 година‛ представи различните начини, по които работниците помнят социализма. Те не идентифицират себе си като работническа класа, а по-скоро се определят чрез специфичните си отношения вътре в съответното предприятие и чрез междуличностните си отношения. Социалната история на предприятието, особено след 90-те години, има съществено влияние върху самия спомен за социализма. Той е свързан със стабилността и социалната сигурност, със способността да планираш живота си. Авторът описа персонализацията на властта и създалия се култ към успешния директор, който неутрализира недостатъците на системата.

В изследването си „Изглаждайки тоталитаризма, един анализ на случай – МарамурешДорина Орзак показа как на локално и регионално равнище се е градял социализмът. При работата си тя е използвала интердисциплинарен подход, богат документален материал от различни държавни (училищни) и частни архиви. Ключово понятие в анализа й бе ‛кадрите‛, защото партията е действала чрез набиране, селекция и издигане на човешки ресурси. Орзак обясни как ‛работническата менталност‛ се превръща в същността на практическата работа в различни институции, как се дават нови класификации на света, които бързо стават и практическа реалност.

Евгения Благоева коментира панела „Социалната тъкан на социализма: флуктуациите на семейство, джендър, равенство‛. Петя Кабакчиева анализира конструирането на социално-класовите различия при социализма, специфичната му ‛класова неконсистентност‛ и начина, по който тези характеристики са седиментирани и помнени днес в „Социални неравенства при социализма‛. Изследването й е направено въз основа на 40 дълбочинни интервюта, анализ на партийни решения, статистически годишници. Нейният микропроект реконструира различни нива на говоренето за неравенствата – в официалните ключови текстове на партийни лидери и конгресни директиви, както и в статистически годишници и социологически изследвания. Кабакчиева обясни, че идеологическото конструиране на йерархиите е една от нейните основни хипотези, аргументирана още в изследванията й на комунистическите елити. Тя констатира, че не се забелязват големи групи на структурирана памет за тази епоха, не се появява публична култура на дискутиране и приемане на неравенствата, а само дебати за националния консенсус и психологически дистинкции и конфликти.

Ани Кирилова в доклада „Вътре в основната клетка на социалистическото общество и вън от нея‛ анализира акта на осиновяване в динамиката на българското общество. Тя показа логиката и вътрешните неконсистентности и противоречия на различните официални документи и идеологеми за този акт, тайната на осиновяването, социализацията на децата, лишени от родителски грижи.

Илияна Атанасова постави под съмнение обичайното идеологическо клише за освобождението и еманципацията на жените в изследването си ‛Жените във властта по времето на социализма: българският случай‛. В него, използвайки различни биографии, изследвания, спомени и интервюта, авторката описа как при социализма жените попадат в управлението, как се справят с ‛мъжките‛ (на политици) и ‛женските‛ роли, как биват възприемани от околните и каква е личната интерпретация в спомените им. Специално внимание бе отделено на дългогодишната председателка на Комитета на жените Елена Лагадинова. Издигането на жените в управлението на държавата е политическа и идеологическа стратегия по време на Студената война, която отразява и процеса на ускорената модернизация от социалистически тип, коментира Атанасова.

В секцията ‛Културата при социализма: Инвенции и реинвенции‛ бяха представени микропроектите на Цветана Манова и Наталия Христова, коментирани от румънския професор по антропология и социология Винтила Михайлеску. В доклада ‛Маскарадните игри и фестивали в културната памет на социализма‛ Цветана Манова проследи как създаденият от отдел ‛Култура‛ (в община Перник през 1965) Международен фестивал на маскарадните игри се превръща в част от културата не само на Перник, но и на България. Тезата на Манова е, че фестивалът е продължил живота на самия обичай в селска среда, в която той вече бил започнал да заглъхва, масовизирал го е, събирайки маскарадните игри от цяла България, и по този начин като цяло е повлиял за запазването на българската маскарадна обредност.

Наталия Христова в ‛Театралните артисти и властите през 60-те години: Памет за конфликти и конфликти на спомени‛ разкри противоречията във функционирането на една от важните идеологически институции, призвани да произвеждат социализъм. Изследването й бе направено чрез анализиране на документи, интервюта, официални биографии и мемоари. Акцент в доклада й бе различната памет за ‛репресираната‛ пиеса в Държавния сатиричен театър „Импровизация‛. Събраните разкази на участниците в конкретния случай - техните стратегии и компромиси, се свързват с доминиращата през последните десетилетия нова героико-мъченическа автобиографична вълна.

Продължение на същата проблематика, коментирана от Николай Вуков, бе и изследването на изкуствоведа Красимира Коева Съвременните интерпретации на една мистификация – българските изящни изкуства в края на 50-те години‛. В него Коева проблематизира героическия дискурс на много представители от поколението, наречено ‛априлско‛.

В доклада ‛Социализмът в българското пост-1989 киноВаня Стоянова представи визуални архиви и най-вече игрални филми, свързани с паметта и интерпретациите на социализма. Бяха откроени различни етапи в тези интерпретации – филми, създадени непосредствено след смяната на режима през 1989, когато се появяват множество сюжети за извършеното насилие преди, включително филми, критични към социализма и поради тази причина „репресирани‛. Филмите бяха диференцирани и според специфичната памет за конкретни, основни събития на епохата - като насилствената колективизация, показана в „Хайка за вълци‛, или Възродителният процес.

В сесията „Социализмът и преплетеността му с националното и локалното‛ бе представен докладът на Евгения Калинова Споменът за „Възродителния процес‛ в началото на прехода в България – 10 ноември 1989 – януари 1990‛. На базата на новооткрити, в рамките на изследователския й микропроект, документи – включително и от архива на МВР, Калинова проследява взаимодействието между спомена за Възродителния процес и промените в политическия живот на постсоциалистическа България. Тя открои различните проблеми на трите периода, изследвани от нея –след 10 ноември до януари 1990, 90-те години и периода от 2000 насам, в зависимост от обществения интерес и нагласата към Възродителния процес.

В „Между социалното и националното. Измерения в интерпретирането на паметта за градската трансформация на Клуж (1956-1989)‛ румънските историци Тамаш Лахарт и Виргилиу Търъу показаха, че алтернативните проекти не са успели да неутрализират или да оспорят централното символно място на стария площад. Румънците обаче посочиха, че това не важи за други площади и места.

Последният панел бе посветен на ‛Паметта за комунизма в жанрове и поколения‛. В изследването си ‛Как настоящето изисква съответстващото му минало. Училището и паметта за комунизмаКаталина Михалче от Яш анализира трансформацията на колективната и историческата памет във и около една институция. Тя описа дебатите около така нареченото от Бодрияр ‛обратно пренаписване на историята‛, давайки пример със спор дали на мястото на портретите на комунистическите герои да се поставят икони. Докладът й бе коментиран от проф. Хана Шислер от Центъра ‛Георг Екерт‛ в Брауншвайг. Проф. Шислер обсъди и изследването на Върбан Тодоров Помнейки социализма в писмените източници – случаят с дневника на професор Николай Тодоров‛. Дневникът представлява уникален архив, публикуван в два тома от 2800 страници, който е уникален с преплитането на автобиография, исторически и политически документи, житейски разкази, както и с интересното съчетание на ролите на професионален историк, политик, дипломат.

В заключителната част на конференцията бе представен филмът на Дамян Петров, Ирина Недева и Евгения Атанасова ‛Eдна студена Кока-Кола през Студената война‛. В документалния филм се проследява как напитката успява да влезе през Желязната завеса и как България става първата социалистическа страна, където се бутилира Кока-Кола.

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”