Български  |  English

Борсата е рулетка. И Исландия за 99 пенса

Сред потоците от коментари и анализи по финансовата криза, залели световните медии напоследък, си струва да се спрем на няколко твърдения, някои от които шокират със своята необичайност.

На първо място сигурно трябва да поставим разсъжденията на Михаил Леонтиев, руският журналист, първопроводник на кремълската политика. Според него борсата е рулетка. Стойността на една компания, листвана на борсата, не се променя от това, че някакви хора купуват и продават акциите й. Тези хора играят хазарт – и тъй като в САЩ хазартът е забранен на повечето места, там борсата е най-развита. Светът, а особено Русия, няма да загуби нищо, ако борсите се затворят.

Може би също толкова абсурдно звучи предложението на един англичанин, който на сайта eBay предлага на търг... държавата Исландия. За 99 пенса. Интерес не липсва. По-интересното е, че коментарите, които се оттласкват от този пример, поставят въпроса: докога ще са платежоспособни държавите, които решително – и по необходимост – започват да купуват частния банков сектор. Очевидно е, че черпенето на средства за целта от публичния сектор не може да продължи до безкрайност...

С ролята на държавата е свързан и следващият тип коментари, обединени най-общо от призива да се търси сметка от виновниците за кризата. Каквато и да е тази криза, тя ясно ни напомня в какво е легитимността на нашите съвременни демокрации. При всички случаи не в икономиката и финансите, а в политиката. Всеки изминал ден ни напомня, че банката е нещо, твърде сериозно, за да бъде оставена на банкерите. – пише например Liberation. И продължава: Оттук нататък цената на спасението се измерва със стотици милиарди, т.е. с хиляди евро за всеки европейски гражданин. Това кръвопускане, причинено от безотговорността на банките, не трябва да остане без последствия за техните структури и техните ръководители.

Доста коментари предизвикват и съобщенията, че дори след като държавата се е намесила в някои дружества, те продължават да правят разходи за конференции по скъпи курорти, разходи, които днес изглеждат повече от неприлични. Напомняйки за огромните суми, харчени за възнаграждение на ръководния персонал на банки в Европа и Америка, някои коментатори отбелязват, че обемът на транзакциите, предназначени за реалната икономика, представлява само 2% от общия паричен обмен. Откъсването на финансовия свят от реалностите е, според тях, причината за съвременната криза.

Дебати се водят и за бъдещето. Трябва ли светът да се върне към БретънУдските споразумения, или трябва да се търсят съвършено нови решения. Трябва ли (и възможно ли е) бъдещата финансова система да се опира повече на реалната икономика – тук името на милиардер номер едно Уорън Бъфет, чийто девиз бил „не рискувай, занимавай се само с реални неща‛, е постоянно цитирано.

В понеделник, 13 октомври вечерта, европейските борси затвориха еуфорично след интензивните консултации, проведени през уикенда.

Преди това обаче, в The New York Times известният икономист Пол Кругман беше предупредил: Мислите, че не може да стане по-лошо? Може! Ако в близките дни не се направи нещо, кризата ще се превърне в катастрофа.

Да се надяваме, че нещото е направено.

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”