Български  |  English

Биг Брадър – епизод 3

Една тема очевидно е влюбила в себе си сценаристите на това шоу. Тя е заложена като бомбичка с часовников механизъм в подборката на част от участниците. Те трябва да представляват малцинства, с присъствието си да гарантират конфликти и така да се произведе барометър, по който нашето общество (непрестанно се набива, че Къщата е мини-модел на обществото ни, но затова друг път) да измери степента на своята ‛толерантност“.

За целта зрителят разполага с Петър, неоформен само визуално скинар, наричащ се ‛горд националист с твърди принципи, които ще отстоявам докрай“, който мрази. Мрази цигани, турцини, педерасти и... всички, за които можем да се сетим. За тази омраза се сеща като по поръчка, ни в клин ни в ръкав отива при Х или У, за да му съобщи, че ненавижда етноса му. През другото време си е един весел безгрижен младеж. В Къщата не среща грам подкрепа – първо някъде по новините, по мернатите в рейса вестникарски залавия всеки брадър е подразбрал, че ‛никой не е избрал, какъв да се роди“ и че повелята е да сме ‛толерантни“. Втората и по-важна причина за демонстрираната толерантност е, че тя е реална. Нормалният човек, дори и поставен в екстремална ситуация, каквато е ВВ, инстиктивно гледа да се свърже, за да се приспособи, а не да се настрои враждебно. Симпатията се ражда спонтанно, на химическо, а не на идеологическо ниво. За да не заспива надъханият му расизъм, сценаристите са му заложили няколко ‛различни“. Първият, най-як дразнител, е Самие - забрадена, санитарка, ходжа, хитра селянка, която държи да я наричат ‛мамето“, увърта се в безпомощността си до който не я отсреля, повече от безлична – тя е там, само за да дразни със забрадката си. (Но както сполучливо ни разсмя Жени – една от неглупавите жени там: ‛и както я гледаш така..., ще се дотътри до финалите, за да стане после водеща на някое турско предаване“). Никой от присъстващите не би си разменил с нея повече от две приказки в реалния живот - не защото е туркиня, а поради липса на каквато й да е персоналност. Вторият дразнител явно трябваше да е Таня – млада красива циганка, изразяваща се в пъти по-добре от голямата част свои ‛български“ съотборници, фина, с осанка, мечтателна и целева: ‛искам да се образовам и да живея в интелигентно общество“. Ще го направи, но вероятно за целта ще трябва да емигрира... не заради нетърпимостта към циганите. При нея атаките на младия националист удариха тутакси на камък – с усмихнато спокойствие тя пресече опитите му да я въвлече в спорове кой-какъв. При старата туркиня шумната враждебност произведе няколко сълзи у нея и възможността някой и друг конюнктурчик да си запише червена точка за пред камерите, като я прегърне и утеши.

Заложеният в тази тройка етнически заряд едва ли ще прерасне в движещ конфикт - колкото и на Нова да й се ще да поразсъждава по оригиналната тема ‛търпими ли сме българите“ и да налива масло върху дремеща жар. Защото тази тема е раздухвана от сценаристите на шоуто точно толкова, колкото в българския живот от политиците. Знаем, че фокусирането върху ‛другия“ разсейва заниманията с властта и нейното пързаляне с населението. Когато на невежия и озверелия от бедност се посочи фалшив враг, той е готов за бой. Стари практики, добри учители, подходяща почва и... бурето гръмва. Това буре обаче едва ли ще гръмне. Часовниковият механизъм на продуцентите не е в час. Проблемът днес – там и тук – е оцеляване. Оцеляване на физическо, морално и пр. ниво, не на етническо. А младият мразяч е по-скоро млад, отколкото мразещ, аргументите, с които е напомпал чужди тези, се преброяват на 3 пръста – с една дума, Атака и ВМРО не са случили на пропагандатор. Но... има време до изборите.

В ‛епизод 4“ - как живеем с хора с физически недъг, с хомосексуални и с чужденци – в Къщата и извън нея.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”