От въздуха подхванато (радио), брой 35 (2783), 17 октомври 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: С малка боза и локум
Български  |  English

С малка боза и локум

На 5 октомври вечерта записът на потресаващото шоу „Открито студио“ по програма „Христо Ботев“ съвсем неочаквано блокира. В продължение на цели 6 минути и 19 секунди слушателите чуваха повторението на една и съща реплика в ефира - „много лесна и бърза за готвене“. Ако бяха други времена, дипломатическите мисии в София вероятно щяха светкавично да пратят телеграми до правителствата си, че в България е станал държавен преврат и заговорници превземат държавното радио. И то заговорници, които съвсем не са за подценяване, щом започват с културната програма. Слава богу, на шестата минута някой се сети да реагира и шоуто на редакция „Хумор, сатира и заб(р)ава“ продължи по посредствения си сценарий.

Всъщност неподправеното риалити заради техническия гаф в онази неделя вечер е малкият проблем на програма „Христо Ботев“. Разказвам го в детайли, защото повторението до втръсване е най-адекватният символ за ексцесивността на примитивните послания, които долитат от културно-семейната програма. В „Ботев“ агресивно навлизат гласове, програмни решения и „естетически доктрини“ (съжалявам за мухлясалия термин, но е най-уместен в случая), чието време е безвъзвратно отминало и нямат място в модерна медия.

Преди година Паулиана Новакова (сегашен директор на „Ботев“) се закани на гостите-водещи, които „се събират да обговарят концептуално и разсъждават сложно за модерни и постмодерни тенденции и направления в своите си области на изкуството“. Днес травмата от „сложния постмодернизъм“ е компенсирана от седмично предаване на бутафорния Съюз на българските писатели. Съюзът, който миналата година сключи договор с МВР за популяризиране на дейността на Министерството на вътрешните работи в писателските издания и публикуването на документални очерци по конкретни случаи от практиката на полицейските служби. Съюзът, който предостави писателска масовка за народния любимец Бойко Борисов и искаше от него безплатни почивки за ветераните на словото. Днес ръководството на „Ботев“ е прегърнало и друга идея: съвместна антология със СБП, изпълнена с „майстори на перото“ от категорията на Валери Станков - „и курсантът, почерпил студентката с малка боза и локум“. Локум за писателски срещи, ведомствени четения и конкурси, локум от не-сложни, не-концептуални и разбираеми за „широката радиоаудитория“ думи.

„Малката боза и локумът“ продължават и във вече споменатото студентско предаване на редакция „Хумор, сатира и заб(р)ава“ „Открито студио“. В него иначе талантливи млади актьори от НАТФИЗ трябва да изпълняват крайно посредствени текстове, сътворени по дълголетната „сатирична“ матрица на щатните хумористи. В почти всяко предаване на Веселата къща е задължително присъствието на няколко еднотипни образи и ситуации - мутрата с мобифона, тъпата красавица-мутреса, битовия хумор от ранните 90 години.

И още една неприятна изненада от последните седмици: защо утвърден драматург като Яна Добрева лансира толкова повърхностна теза за трагизма на модерния ни свят в новото си авторско предаване ‛Събота сутрин с Яна Добрева. Време за жени“? И какви са тези популистки алтернативи, които предлага на съвременната българка - като че ли позабравихме за “Дельо хайдутин“, пише се и се говори за какви ли не глупости, а като че ли рядко се сещаме, че гласът на Родопите, космическият глас на Валя Балканска лети из галактиките и докосва звездите. Не сме забравили „Дельо хайдутин“. Втръснало ми е от „Дельо хайдутин“. От това, че лети в Космоса и трябва да съм горд българин. От това, че постоянно някой трябва да претопля патриотизма ми и усещането ми за уникалност с омръзнали жестове от отминали епохи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”