Български  |  English

Виолета Радкова на 60

Виолета Радкова – дългогодишен сценограф на Русенския драматичен театър и известна художничка от Русе - през тази година навърши 60 години. Като изключително артистичен човек, тя ги отбеляза по вълнуващ и оригинален начин. През пролетта бе премиерата на юбилейния й сборник-албум „Виолета Радкова. 35 години живопис и театър“, а в края на септември откри изложба в Русе, наречена „60 подредени спомени.“

И двете й изяви разкриват духа на художничката. Дух на творец, който умее да свърже в едно - и в сценографските си проекти, и в живописните си платна - метаморфозите на настоящите изживявания в човешката душа с натрупаните й спомени или преживявания в миналото, вплетени в една светла, тиха надежда за бъдещето. Затова и като сценограф, и като живописец тя има ясно и категорично очертан профил, който я утвърди като един от ярките творци в тези области на изкуството. Тя умее да бъде в сценографията живописец, а в живописта си да „вкарва“ театрални елементи – симбиоза, която също спомага за оформянето на стила й.

Виолета Радкова е определено емблематична фигура в съвременното развитие на Русенския драматичен театър. Работеща в този състав от 1973 г., след завършване на специалността „сценография“ в Националната художествена академия, със своите сценографски проекти тя даде атмосферата на визуалните решения на много знаменити спектакли на този театър от средата на 70-те години досега. И то в сътрудничество с известни режисьори, като Слави Шкаров (“Амадеус“от Питър Шафър), Димитър Гочев (“Малкият Махагони“от Бертолт Брехт), Стоян Камбарев (“Музика от Шатровец“ от Константин Илиев), Любомир Дековски (“Сватба“ и „Комедия на суетата“ от Елиас Канети), Петър Александров (“Царството земно“от Тенеси Уилямс); и с по-млади колеги, като Пламен Панев (“Албена“ от Йордан Йовков), Александър Беровски (“Боряна“ от Йордан Йовков), Камен Донев (“Живот и здраве или Кръщене“ от Камен Донев) и др. През последните години тя работи и в Силистренския драматичен театър и тук съвместно с режисьора Стефан Стайчев създаде също интересни сценографски проекти.

Тъкмо такова връщане в изминалите й творчески изяви съзряхме и в юбилейния албум, и в юбилейната й изложба. Едно връщане, което носи много носталгия и спомен за незабравими срещи между художничката и творчески личности от театъра и изобразителното изкуство. Но същевременно тези юбилейни проявления са и едно „презареждане“, едно ново вглеждане в следващите й творчески години.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”