Български  |  English

Станислав Памукчиев в Скопие

Станислав Памукчиев подреди представителна самостоятелна изложба в Скопие по специална покана на Музея за съвременно изкуство в града. Вероятно големият интерес, засвидетелстван към творчеството на Памукчиев от македонска страна, е свързан с общото „балканско“ усещане за традицията, единния светоглед и сходното минало. Експозицията, наречена „Начала“ (куратор Захаринка Алексоска-Бачева), включва знакови произведения от различни цикли на автора, създадени през годините, които у нас са добре познати. Събрани заедно обаче, те зазвучават по нов начин, по-единно, с по-сгъстено въздействие. Това ще даде възможност и на македонските ни съседи да проследят дългия, последователно извървян от художника път, да видят неговите търсения, изследване и извеждане на проблеми, свързани със земята, на която живеем, с нашите корени и културни пластове. Изложбата „Начала“ всъщност е отделен, цялостно изведен проект, „който обединява картини, обекти и инсталации в единен пространствено–пластичен и концептуален текст“. Най-общо казано, произведенията на Памукчиев представляват синтез на теми, свързани с битието и духовното израстване на човека, доведено до една по-скоро индиректна и абстрактна форма в ахроматични тонове, родееща се с информела. Желанието на Памукчиев, както знаем, е да постигне усещане за „преминаване отвъд“ материалното, за движение в едни по-дълбоки енергийните пластове. Може би най-директен израз на това е пространствената работа „Тунел“, която представлява навлизане на двуизмерната форма от платното в триизмерната среда. Това, впрочем е една от характерните черти в творчеството на Памукчиев – развитие от плоскост към пространственост и дори кинетичност („Стъпки“). Търсенията на Станислав Памукчиев са тясно обвързани с една от посоките в изкуството ни, която се развива вече години наред – към осмисляне на изкуството през призмата на духовното, трансцендентното, онтологичното, митологията... Художникът е един от най-верните й последователи и най-ярките й представители. Той буквално преживява пластическата форма, извежда многопластови внушения посредством специфичните материали, които използва, натоварвайки ги с определена символика и смисъл.

В издадения за случая богато илюстриран каталог специално е отбелязано, че Памукчиев е четвъртият български автор, който самостоятелно гостува на музея (след Кристо през 1993, Недко Солаков, 1994, и Любомир Далчев в далечната 1964).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”