Български  |  English

Национал-популизмът и болестите на модерното

Публична лекция на проф. Паскал Перино, директор на Центъра за политически изследвания и политически науки в Париж: Завръщането на крайната десница в Европа: симптоми на кризата на модерността?

Дискутант - доц. Антоний Тодоров, политолог, Нов български университет; модератор - Тони Николов, главен редактор в RFI-България

22 септември, Център за култура и дебат „Червената къща“.



През последните двадесет години гражданите на Европа са свидетели на появата и разпространението на един нов политически феномен: национал-популизма. Този политически феномен намира своите институционални изразители в лицето на множество радикални десни партии в Европа: Национален Фронт (Франция), Съюз за бъдещето на Австрия (Австрия), Влаамс Беланг (Белгия), Словенска Национална Партия (Словения), Северна лига (Италия), Лига на полските семейства (Полша). Това, което е особено интересно, е, че подобни партии вече не представляват политическа екзотика за своите страни, а реално участват в управлението на регионално или национално ниво.

Как могат да бъдат дефинирани тези политически партии и движения, какви са спецификите на тяхната идеология и политическо действие, кои са характеристиките, които правят различните крайно-десни партии разпознаваема тенденция в Европа – това бяха основните точки в лекцията на проф. Перино.

На първо място като общ елемент между тези партии той посочи тяхното фокусиране върху националната идентичност, дефинирана в своята историческа и/или етническа рамка. Втората, обединяваща ги характеристика, е особената, силно централизирана вътрешна структура - начело на партиите стоят авторитарно управляващи харизматични лидери, които поради своята агресивна реторика се радват на значимо медийно внимание. Ролята на партийния лидер е толкова голяма, че често неговото оттегляне означава дълбока идейна и организационна криза за партията. Така на практика тези партии и тяхната политическа програма се идентифицират изключително с техния лидер. Популистката демагогия на партийните водачи е третото, което обединява тези разнолики партии. В този аспект нацията е разглеждана като единно, хомогенно тяло, което често е противопоставяно на управляващия елит, представян като виновник за икономическите, социалните или политически трудности на съответната страна. Дискурсът на национал-популистките партии е силно чувствителен към социалните промени в обществото и обикновено е изпъстрен с ксенофобски и расистки лозунги. Самите крайно десни партии са затворени институции, в които дебатът не присъства. Тези партии не са готови за диалог със своите опоненти – връзката им с обществото е едностранна. В икономическата област техните предложения за развитие на икономиката са смес от ултралиберални идеи (напр. драстично намаляване на данъците) и същевременно силно изразено желание за протекционизъм.

Така изброените характеристики на популистката десница могат да бъдат открити в по-голяма или в по-малка степен сред всички нейни партийни изразители, но нарастващото разпространение на подобен тип реторика и политическо поведение съвсем не означават, отбеляза лекторът, че ситуацията е апокалиптична. Той се аргументира с това, че в страни като Испания, Германия, Португалия, Великобритания, Чехия радикалната десница е силно маргинализирана и нейното влияние е много ограничено.

Интернационалът на национал-популистите. Трябва да се отбележи, че в рамките на тези европейски крайно десни партии съществуват значими разлики по отношение на тяхната идеология, политически програми и цели. Наличието на подобни същностни различия прави невъзможно тяхното единство и обединено политическо действие. Така например Северната лига подкрепя децентрализацията на Италия и нарастването на административната автономност на регионите в страната, докато в същото време Националният фронт е за силна централизация на националната държава. По отношение на споделените ценности също могат се наблюдават различия: реториката на Лигата на полските семейства е силно повлияна от католическата религия, докато национал-популизмът в Холандия е представян от Партията на Пим Фортейн, чийто основател бе със сексуална ориентация, която би скандализирала всеки редови избирател на Лигата. Антикомунизмът също е една от разделителните линии сред тези партии: лидерът на Националният фронт, Жан-Мари Льо Пен, е изявен противник на комунизма, докато националистите в Източната част на Германия демонстрират в своите послания идеология, определена от лектора като националкомунизъм. Отношението към ‛държавата на благоденствието“ е още един разграничител между отделните крайно десни формации: национал-популистите в Норвегия критикуват тази форма на политическо и социално управление, докато радикалната десница в Германия е за засилване на ролята на държавата в социалната сфера. Краен резултат от тези различия е невъзможността популистката европейска десница да формира кохерентна политическа платформа, около която да се обедини. Показателен в това отношение е провалът на създадената през 2007 г. в Европейския парламент крайно дясна фракция Идентичност, Традиция, Суверенитет, която просъществува само година.

Национал-популизмът и фашизмът. Проф. Перино се спря и на въпроса за връзката между крайната десница и фашизма. Според лектора, зад надигането и разпространението на фашизма между двете световни войни стоят фактори и конюнктура, които днес не са актуални. Така например икономическата и социална криза, настъпила след Първата световна война, надминава по мащаб и последици днешната финансова криза, за която, както лекторът отбеляза, съвременната държава притежава необходимите средства и инструменти. Също така социалната фрустрация, намерила израз в подкрепата на тоталитарните партии през 20-те години на миналия век, не е така силно изразена сега и очакваните последици не са така апокалиптични. На трето място бе посочена характеристиката на фашистките партии като партии, тоталитарни по своята същност – днес партиите от крайната десница не се заявяват като тоталитарни партии. На последно място, идеите, които се споделят от национал-популистките партии, не предвиждат масивна намеса на държавата в обществения живот по модела, наблюдаван между двете световни войни.

Болестите на модерното. В своята лекция проф. Перино посочи и няколко фактора, характерни за съвремието, които водят до появата на национал-популистките партии. На първо място това е настъпващата смърт на модерната политическа система: старото индустриално общество от 50-те и 70-те години, характеризиращо се със силна степен на държавна регулация, си отива, като постепенно на негово място идва едно по-индивидуалистично общество с по-ниска степен на държавна намеса. Същевременно на този фон протича особено значима структурна промяна в различните обществени групи - прослойки от населението губят своята социална идентичност и в търсене на нова (пре)откриват националното. Така постепенно се формира разделение между членовете на обществото, които подкрепят и печелят от промените, и губещите от тези промени, а естественият резултат на този процес е стремежът на последните към затваряне и изолация.

За скромността на политиката. Своеобразна поанта в лекцията на проф. Перино бяха думите, с които той характеризира слабостите на съвременната политика. Според лектора настоящето е епоха на криза на политическото представителство, която се отразява върху цялата политическа система. Не малко са разочарованите от начина, по който съвременната демокрация функционира – демокрацията е разглеждана като форма на управление, не особено ефикасна и неспособна да се справи с новите предизвикателства. Лекторът отбеляза, че решението е в това, модерната политика да се опита да се концентрира не върху големите политически проекти, а върху непосредствените проблеми на ежедневието. Политиката трябва да се примири със своята ограниченост – тя не може всичко. Осъзнавайки тази своя ограниченост, политиката трябва да бъде скромна в своите цели, за да се върне на обществената сцена.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”