Български  |  English

Новите европейски джамии

В много от европейските градове проектите за издигане на нови джамии се превърнаха в политически събития. Интелектуалците заемат позиции, политиците се грижат за репутацията си, а гражданите гледат скептично на тези проекти за импозантни сгради, идващи от мюсюлмански организации, които по този начин заявяват своята увереност в себе си.

Без значение дали това се случва в Германия, в Швейцария, във Франция, във Великобритания или в Швеция – в почти всички западноевропейски държави проектите за издигане на нови джамии възбуждат полемики. В продължение на последните петдесет години придошлата от Северна Африка, Турция, Балканите или Пакистан имиграция подсили редиците на мюсюлманските общности.

Мюсюлманските асоциации и защитниците на проектите за нови джамии смятат, че техните временни молитвени зали са вече недостатъчни. Според тях петнайсетте милиона мюсюлмани, живеещи в Европейския съюз, би трябвало да имат право на пространства, пригодени за практикуването тяхната религия.

Но уголемяването на пространствата за молитва представлява само един аспект от дебата, който на някои места стана особено остър. Много по-важен в случая е един друг аспект: тези грандиозни джамии, често оборудвани с минарета, символизират факта, че ислямът се е превърнал в част от европейската реалност. Живеещите в тяхна близост граждани, както и скептичните към исляма интелектуалци, виждат в това опасност. Те се страхуват да не би мюсюлманите да използват техните нови джамии, за да проповядват антизападни ценности.

Демонстрация на сила или знак за интеграция? Немският публицист Ралф Джордано се превърна в звезда в новините, като се произнесе срещу строежа на централна джамия в Кьолн. Отговорна за този проект е Федерацията на ислямските асоциации „Дитиб“. Според макета на архитект Годфрид Бьом, се предвижда молитвена зала за 2000 вярващи, намираща се под купол с височина 17 метра, както и две минарета, високи по 55 метра всяко. Така тяхната височина би надминала височината на кулите на намиращата се в съседство църква. Спрете строежа на джамията. Това е погрешен знак. Истината е, че интеграцията на мюсюлманското малцинство в Германия се провали, обяви на 16 май 2007 г. Джордано по време на остра дискусия с представителя на „Дитиб“ Бекир Албога, която бе публикувана в Кьолнер Щад-Анцайгер.

За щастие, позволението за строене на джамия не е въпрос на „милост“, която благоразположеното мнозинство дава в случай, че интеграцията е успешна (но как да я измерим?), а въпрос на религиозна свобода и разрешително за строеж, опроверга го Йорг Лау в Ди Цайт от 31 май 2007 г.

Страхът от екстремизъм. На 4 август същата година шведският всекидневник Дагенс Нихетер подкрепи с подобни аргументи проекта на Мюсюлманския културен съюз за строеж на нова джамия в предградието Скярхолмен в Стокхолм, където живее най-голям брой имигранти. Невъзможно е да попречим на екстремизма, като ограничаваме строежа на джамии на шведска земя. Той може да процъфтява и в мизерните жилища и мазетата. Много по конструктивно е да бъдат подкрепяни умерените ислямски групи и да се даде шведско образование на имамите, което да допринесе за работата по обновяване на исляма.

От своя страна немският социолог от турски произход Некла Келек не вярва, че новите джамии благоприятстват интеграцията. Според нея джамиите са „мултифункционални сгради“, които позволяват на мюсюлманското население да се отграничи от останалите. Келек, както и Джордано, отхвърля принципа за строене на големи джамии. Те биха се превърнали, подобно на забрадките, във „видима политическа декларация“ и в „пречка за интеграцията“. Тези джамии са зародиш на едно контраобщество, писа тя във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ от 5 юни 2007 г.

Видимостта на исляма. В лондонския квартал Нюхем дебатът е насочен към символната сила на архитектурата на новите джамии. В същия квартал, в близост до стадионите за Олимпийските игри през 2012 г., трябва да се появи най-голямата джамия в Европа с религиозен център, който да побира 12 000 вярващи. Когато телевизионните зрители видят въздушните кадри на стадиона по време на церемонията по откриването, най-важната религиозна сграда вече няма да бъде една от църквите, белязали историята на нацията, а тази мега-джамия, писа Филип Джонстън в Дейли Телеграф от 26 септември 2007 г.

Наистина, според предварителните планове на архитектите Али Мангера и Ада Иварс Браво джамията в Лондон не трябва да има нито минарета, нито купол, но видяна от високо, тя трябва да притежава арабски вид. До 18 юли повече от 280 000 граждани бяха подписали петиция, открита на сайта на Гордън Браун, срещу „мега-джамията“.

Какво се случва в джамиите? Критиките на противниците на новите джамии е насочена не толкова срещу архитектурните планове на тези сгради, колкото срещу отговорните за тях организации. В Лондон, например, подозират интегристкото и прозелитистско движение „Таблиги Джамаат“, че провежда религиозен фундаментализъм и е един от източниците за рекрутиране на членове на „Ал-Кайда“. Това доведе до увеличаване на недоверчивостта у противниците на джамиите в Англия, обясни Карин Льо Лое във френския всекидневник Либерасион от 30 май 2007 г. В Кьолн по същия начин критикуват и „Дитиб“: Тази организация от известно време се опитва да се модернизира, но среща големи трудности, защото е тясно свързана с турските религиозни власти – „Дянет“. Обикновено имамите идват от Турция и проповядват на турски, осведомява Лиза Нийнхаус на 3 юли във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Защитниците на проектите за джамии смятат също, че е важно да се установи откъде идват парите, с които се строят джамиите, кои са организациите-майки, както и какви са езикът и съдържанието на проповедите. Но да се отхвърля по принцип тяхното изграждане, както това става в Швейцария, не е уместно решение, писа британският седмичник Икономист: Повечето от джамиите в западния свят не представляват никаква опасност за немюсюлманите. Унищожаването на екстремизма ще бъде много по-лесно в ситуация, в която финансирането и управлението на джамиите са отворени и прозрачни.

Забраната на минаретата – дясна популистка стратегия. Полемиката около строенето на джамии е особено разгорещена в Швейцария. „Конфликтът на минаретата“, например, илюстрира начина, по който някои десни популистки партии си присвоиха аргументите на противниците на новите джамии. През май тази година парламентарно представената Швейцарска народна партия лансира инициатива за референдум за включване в швейцарската конституция на текст, забраняващ минаретата. За тази цел тя трябваше да събере до 1 септември 2008 г. 100 000 подписа.

На 7 септември в швейцарския всекидневник Тагес-Анцайгер Мартин Беглингер оспори тази инициатива. Според него е абсурдно страната с най-умерена мюсюлманска общност в Европа да обсъжда забрана на минаретата: Никой не би оспорил факта, че някои европейски държави – особено онези с колониално минало – днес имат сериозни проблеми с техните мюсюлмански общности. Също толкова очевидно е обаче и че Швейцария не е между тях. Според него е сигурно, че вместо да попречи на екстремизма, инициативата срещу минаретата ще го породи.

Тази инициатива за забрана на минаретата се превърна в „успешен експортен артикул“ за десния популизъм. И приключи, като се превърна в „програма за успешен износ“ за десния популизъм. Идеята бе подета от Хайнц-Кристиан Щрахе и от Йорг Хадер. Техните партии възприеха цели пасажи от обосновките на швейцарската инициатива срещу минаретата и най-вече централната теза, според която те символизират религиозните и политическите амбиции на исляма, коментира политологът Оливър Геден в австрийския всекидневник Дер Щандарт.

Всекидневието. Десните политически партии, които се обявяват за противници на строенето на джамии, целенасочено подклаждат страховете на жителите, представяйки самите джамии и техните минарета за символи на един агресивен и враждебен ислямизъм. По този начин те успяват да избегнат сблъсъка както с нуждите и аргументите на защитниците на тези проекти, така и с конкретните тези и съмненията на други техни противници.

Но според Ксавие Фебрес от испанския вестник Периодико страховете са преувеличени. Преобразяването с минарета на някои европейски градове няма да предизвика по-значима мултикултурна трансформация от тази, която нашите общества вече изживяват всекидневно.

Когато не дискутирме само абстрактно върху джамиите и мюсюлманите, а ги възприемаме като част от обществото, негативният образ не устоява, констатира и Михаела Шлагенверт на 7 юни 2007 в Берлинер Цайтунг относно ситуацията в Германия. Мюсюлманите излизат на светло и се превръщат във видима и осезаема част от немското общество. Навсякъде, където съществуват джамии, имаме същите констатации: страхът отстъпва място на отношенията между съседи.


eurotopics.net

Превод от френски Момчил Христов
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”