Думи срещу думи ( литература), брой 33 (2781), 03 октомври 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Капан за зайци
Български  |  English

Капан за зайци

Красива, естетска книга, безупречно оформена от Яна Левиева. Белетристичен дебют на Виргиния Захариева, известна и като поетеса, и като журналистка, и като издателка на списание. Очевидна амбиция за ефектно завръщане в литературното поле с бонус – онзи автотерапевтичен ефект, който, ако послушаме Фройд, писането трябва да притежава. Резултат: странно раздвоен, като разцепен, текст, в който сякаш говорят две различни по дарба авторки на два различни повествователни гласа. Първата част разказва за детството на писателката в 1 л. ед. ч. Това е добрата част на книгата. Дори с дебют, Виргиния Захариева показва, че може да разказва увлекателно и живописно; образите са ярки, необичайни, не на последно място заради хиперболизирането на специфичните им черти. И тук, и в цялата книга усещаме опит да се възкреси (нали в България литературните моди пристигат бавно) една вече заглъхваща практика на женското писане, която през 80-те години илюстрираше връзката между лично и политическо: авторките пишеха смело за себе си, за телата си, за своите дребни, ежедневни душевни и битови проблеми във вълната на съпротивата срещу високите ценности на социалната проблематика, фаворизирана от канона. И още нещо, което Виргиния Захариева смята за оригинално, познаваме твърде добре: подправянето на литературния текст с готварски рецепти: друга (все още актуална) вълна, която пристигна в български превод с Лаура Ескивел и Андреас Стайкос. Но трябва да се признае, че яденето изглежда по-апетитно, когато рецептите се изпълняват с родни продукти и задоволяват националния вкус.

Истинските беди на книгата започват с втората част. Тя е замислена като огледално повествователно отражение на първата: вече пораснала, авторката разказва какво преживява по времето, когато пише за своето детство в първата част. Тук обаче отделните части се сблъскват взаимно, втурват се на различни страни, без да постигат смислова цялост и някакво общо внушение. Всъщност общо внушение все пак е постигнато, но едва ли това, което би харесала и самата авторка. Яростно ни преследва (като 9 зайци?) Азът на пишещата жена и неговата болезнена потребност от показност. Потисната е онази асоциативност на дискурсивното послание, която в традицията на „женското писане“ дава стойност и на най-личния текст. Отделни части звучат като страници от life-style списание за момичета: манекенката Х е облечена в кадифена пола на Armani, ботуши на Prada и разхожда своето самочувствие из Париж. Физиологията на авторката нерядко ни идва в повече, дори ако успеем да съчувстваме на пространно описания й

предменструален синдром. Всъщност основното, заради което пиша тази рецензия, е да кажа, че това в никакъв случай не е „женско писане“; тази книга наистина има традиция, но не в някаква „женска“ литература, а в писането на автори като Кирил Христов например.

И все пак първата част ни оставя с по-светлото убеждение, че Виргиния Захариева би могла да напише добра белетристика, ако успее да избяга от капана на себе си. Да видим какво ще се случи във времето.
още от автора
P.S.Бел. ред. Ясно е, че новата книга на Виргиния Захариева провокира различни, често полярни оценки. В следващ брой ще публикуваме разсъжденията на Димитър Камбуров. Редакцията е готова да предостави място и на други мнения.


Виргиния Захариева. "9 зайци". Издателство QM, С., 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”