Вградени ноти (музикални записи), брой 33 (2781), 03 октомври 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Още <i>грузински тонове</i> от Канчели
Български  |  English

Още грузински тонове от Канчели

Компактдискът от няколко месеца е факт. Факт са и няколко отзива, които показват сериозна нечувствителност на пишещия брат за тънките, много деликатни движения на музикалната материя с печата на Гия Канчели. Наистина, музиката му продължава да те дълбае все така жестоко, скръбта достига нечовешки размери във все по-тихия си израз. Познатият материал се разстила в пространството по съвсем различен начин. Тук бавността е жесток похват – защото бавното движение при Гия е толкова гъсто, толкова концентрирано, че и най-малкото „отбиване встрани“ създава изумително напрежение. Продължават тежките мълчания; продължава и усещането за мъжка тежка реч, където всяка дума пада като камък.

Две пиеси с хор допълват внушителната вече дискография на Канчели. „Амао оми“(2005) е на грузински и означава „Безсмислена война“: смесен хор и саксофонен квартет. Текстът представлява няколко отделни думи с отношение към природата, към културата и традициите на Грузия. Текстът не се разбира, няма и защо. Внушението е в начина, по който авторът го артикулира чрез гласа на хора. И по-който колорира този глас с тембъра на саксофоните, които те теглят още по-надолу, още по-навътре! Това е Гия!. Той като че ли е събрал в отделни капсули важните свои „грузински тонове“. Отдавна с нищо не може да бъде сбъркан – този невероятен, единствен тамада в съвременната музика. Като че ли колкото повече време минава от неговата физическа раздяла с Грузия, толкова повече тя изпълва музиката му. И затова заглавието „Малък Имбер“ в началото малко озадачава – защото Имбер е градче в Англия, което още носи раните от Втората световна война. И затова на Гия му прилича на родната му Грузия, която от много време е все в рани. Досега в Имбер нормален човешки живот няма. И в този мъртъв град решили да направят малък фестивал-мемориал. В този необичаен форум освен Канчели участие са взели още писателят Джон Бъргър и режисьорът Марк Кайдъл.

Пиесата „Малък Имбер“ е посветена на градчето, но, както споменават и в буклета на диска, тя не е нито празнична, нито фестивална. Написана е за глас, китара, малък инструментален ансамбъл, мъжки и детски хор. Изпълнена е предимно от грузинци. Най-потресаващ е гласът на Мамука Гаганидзе, особено в съчетание с детския хор. Глас пред разпад; дори детските тембри сякаш не могат да го удържат. А в момента, когато мислиш, че гибелта/тишината е дошла, Канчели „подава“ нова светлинка, нова надежда. С ново движение в пореден тембър. И в пореден „грузински лад“!

В своята книга „Между светове“ Гидон Кремер казва за музиката на Гия Канчели, че винаги те води към другия свят, към отвъдното. Не знам дали само натам води, но знам, че никога не те пуска.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”