Градини на паметта" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <i>Градини на паметта</i>
Български  |  English

Градини на паметта

80 години запазена история на София

Софийска градска художествена галерия

8 септември - 3 октомври 2008




Изложбата „Градини на паметта. 80 години запазена история на София‛ (куратор Диана Попова) в СГХГ представя развитието на четири съвременни институции – Софийския исторически музей, Столичната библиотека, Софийския държавен архив и Софийската градска художествена галерия, имащи общо начало през 1928 г. Тогавашният кмет на града – генерал Владимир Вазов, издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Основната му цел е „да събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на града‛.

Но още в самото начало уредниците поставят - и решават – същностни въпроси за структурата и предназначението на институцията. (Показан е дневникът на първия уредник Коста Вълев.) Например кого обслужва тя – общината или гражданите? И когато закономерно надделява становището, че тя трябва да е полезна на гражданите, то на свой ред определя насоките на събирателската дейност през следващото десетилетие. Музеят набира скорост, попълва колекциите си с книги, документи, археологически находки, обособява се и картинна сбирка. Според проучване от 1934 г. най-четеният писател е Иван Вазов – и в една от витрините в изложбата са показани негови стихосбирки с приписки на автора.

Развитието на музея достига своя връх през 1941 г., когато общината откупува специална сграда на пл. „Бански‛ 3, където се обособяват „читалня с 50 места, заемна служба, хранилище и зала за картинната сбирка‛. Изложбата показва частична възстановка на тази първа експозиция, направена по архивни снимки. Така зрителят може да усети „духа на времето‛ – в подбора на произведенията, които някога са откупувани, в подредбата им, която отразява вкусовете на епохата.

Възходът рязко и буквално се сменя с разруха: при голямата бомбардировка на София в края на март 1944 г. пожар унищожава сградата на музея. Снимки показват мястото преди разрухата и днес. Картини „документират‛ града непосредствено след бомбардировката. Документи, запазени в Архива, свидетелстват за мащаба на загубите в музея – изгарят 40 000 тома книги; разказват и за среднощни евакуации, за спасяване на част от сбирката в „Рилската пустиня‛, включително покъщнината на Иван Вазов „заедно с препарираната кучка‛.

В последвалите години евакуираните колекции така и не се събират. Официалното им разделение става с поредица от нормативни документи в началото на 1950-те. Но перипетиите им не свършват дотук – за някои те по-скоро започват.

Софийският исторически музей и до днес няма собствена сграда и постоянна експозиция. Богатствата му са струпани в басейна на Софийската минерална баня, която би трябвало да се пригоди за нуждите на музея. Но това може да трае години. И в момента единственият шанс на зрителите да видят малка част от тези богатства е изложбата в СГХГ.

Софийският държавен архив е доста „стеснен‛ в сградата на „Московска‛ 5. Но продължава да събира паметта на града – в изложбата са показани договори, написани върху кожаq от средата на XVII век, а представянето на институцията завършва с документи от студентската стачка през 1990 г.

Мнозина помнят предишното място на Столичната библиотека – в сградата на старото кметство, която, въпреки че беше паметник на културата, бе взривена в началото на 1990-те. Сега библиотеката се помещава на пл. „Славейков‛, като има два филиала на територията на града. Изложбата показва някои от най-ценните книги в сбирките й.

Домакинът и основен организатор на изложбата – СГХГ – се представя минималистично: с видеодокументации на два пърформанса (на Милко Павлов и Камен Стоянов) и с част от дневника на изложбата „Земя и небе‛ (октомври 1989, покрив-тераса на „Шипка‛ 6).

В каталога на изложбата, оформен от Надежда Олег Ляхова, кураторът разглежда тези институции като „Градини на паметта‛. И завършва текста си с думите: „Независимо колко са поддържани или запуснати днес, разходката по техните алеи и пътеки е пълна с приключения. И с открития – най-важното от които е, че в тези градини паметта е наистина жива‛.

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”