Български  |  English

Мисли в мисли

Съвместната изложба на Алек Финли и Правдолюб Иванов в галерия ARC Projects (21 юни-26 юли) предоставя деликатно забавление за сетивата и ума. Изложбата е оптимално съчетание от много въздействащи и интересни творби и тяхното успешно експониране. Почти няма следи от направата на работите или от усилието за тяхното разполагане и така непосредствено зрителят бива въведен в пируетите на съзнанието и абсурда. Вербалното описание на изложбата може да даде само бледа представа за внушения, които са доловими само на място.

В изложбата има два различни почерка, за които заглавието ‛Мисли в мисли‛ е крайъгълен камък. Изследвайки играта, перцепцията и комуникацията, двамата автори често минават през една и съща пътека, но поемат в различни посоки.

Докато човек гледа творбите (сбор от инсталации, рисунки, принтове и обекти), го връхлитат хаотично различни мисли, чувства и усещания. Това дразнение търси своето основание в думите и понятията, но се изплъзва в неочаквани развръзки. Онова, което виждате, намира своя контекст в заглавията на работите. Въпреки това, остава една субстанция, която е неприкосновена за усилията на логиката. В този ред на възприятие някои от произведенията действат като дзен коан, на който внезапно сме открили разрешението.

Подредбата на изложбата е оптимално съобразена с галерията и цели да създаде диалог между отделните работи. Всяка е на точното място и не остава празно от смисъл кътче в пространството.

Обменът на идеи между двамата автори датира още от тяхната среща на един уъркшоп в Дармщат през 2006. Двамата откриват, че ги свързва чувството за хумор, както и интересът към употребата на езика. За тази изложба те представят произведения, замислени в последните години - някои специално направени за случая, като неоновата инсталация ‛RPS‛ на Алек Финли.

Поредица негови работи са инспирирани от детската игра ‛камък, хартия, ножица‛ - едновременно начин за комуникация и проста езикова система. В съчетанието от трите знака Алек Финли разглежда различните възможности за комбинации на играта.

Финли е поет, издател и художник. Той работи много с текст, който винаги е визуално и смислово обвързан. Текстът възприема различни функции на игра, на поезия или пък се сраства в едно тяло с понятието и самия обект. Допирът на автора с литературата някак въвлича творбите му в наративност.

‛Стогодишен звезден дневник‛ е серия от принтове, посветени на астрономически събития, които ще се случат и биха могли да бъдат наблюдавани от земята. Звездните обекти са отбелязани със символи върху небесна карта. Простотатa на отпечатъците подчертава посланието на думите и знаците, които пък отправят въображението към пътуване във времето.

Друга работа на Алек Финли подобаващо посреща българския зрител с хляб. Това са хлябове, които посетителят може да опита, разгледа и прочете, тъй като от тях излиза релефен надпис. Ключът към тези сложно навързани елементи се корени в миналото и литературата. Имаше една приказка за това как питката отивала до мелничаря и до нивата, от която е дошла, докато изстива на хладно. Хлябовете на Алек Финли са преминали дълъг и сложен път до тук. Единият хляб е направен от стар английски сорт жито, който вече не се отглежда, освен в нивите на кралското семейство, а другият е от генетично модифициран хибриден сорт. Финли е отгледал лично ниви с двата вида жито и е произвел хлябовете. Двaта сорта имат история и имена, които кореспондират с англоезичната поезия. Хлябовете са опечени в специални съдове с форми, в които да се отбелязва текст със съответното име на сорта жито, също произведени за проекта.

Алек Финли успешно изразява художника като поет в работата ‛Мисли в мисли‛ - малка поема, ситно изписана на стената. Думите, поставени в кръг, се застъпват и така създават безкрайна поема, която по особен начин оставя чувство на лекота и ефимерност.

Други игрови приложения на текста Финли измисля, като създава два дървени куба с гравирани думи върху всяка стена. Техният сбор е конкретно изречение, но, разглеждайки кубовете от всички страни, се получават други, на пръв поглед произволни, съчетания от думи. Всъщност това е фразата ‛тези думи, подредени в тези позиции‛ по Витгенщайн.

Правдолюб Иванов огъва границите на възприятието, за да внуши двойственост или множественост от смисли, заложени и в заглавията на творбите му. Той отключва пробиви едновременно в няколко измерения с всяка следваща работа в изложбата.

Инсталацията ‛Просвещение‛ (2008) прескача природата си на графично произведение и нахлува право в помещението с гръм и трясък, така да се каже. На стената е нарисувано малко фенерче, което хвърля светлинен сноп. В осветената от фенерчето равнина с формата на елипса (и едновременно повърхност на стената на галерията) светлината е направила пробив. Под разбитата стена се виждат отломките на пода. Тук авторът прави паралел с разрушителния ефект на познанието и просвещението.

Друго подхлъзване на виждането предизвиква работата ‛Няма невинни начини на виждане‛ (2008). Посетителят на изложбата може да се заблуди относно намеренията на автора да представи като работа смачкан бял лист, поставен върху бял постамент. При внимателно вглеждане става ясно, че това е макет на смачкан лист. Всяка гънка и неравност е резултат на множество, внимателно съединени сегменти. Обектът е маниакално копие на едно смачкано парче хартия и е резултат от неговото деконструиране до някакво съставно ниво. Сякаш листът се състои от отделни равнини, подобно на компютърна графика. Произволно получената форма всъщност е измерима и пресметната сложна повърхност.

Няколко фотографии, озаглавени ‛Не творби‛, представят любопитни обекти или случайни ситуации, уловени от обектива на автора. Те допълват чувството за абсурдност, което носи изложбата.

Като че ли най-много въпросителни предизвиква инсталацията ‛Няма перфектна игра‛ - различни спортни топки, обърнати с шева навън. По този начин те имат вид на причудливи предмети, изглеждат крехки като парче пчелен кошер, противоречащи на иначе обичайната им употреба. Тази инсталация се опитва да преведе ума през крехкия път на сетивното - от това да бъдеш вътре или извън играта и нейните условности.

Движейки се между границите на невъзможното, Правдолюб Иванов заявява още, че ‛Няма забранени мисли‛. Инсталацията представлява бариера, която, противно на очакванията, вместо да повдига летвата, повдига основата. Това предизвика на откриването не само визуален ефект, но и леки инциденти с неподозиращите зрители.

Събитието е част от процес, който бавно, но значително вдига критериите за качествена изложба у нас. То дава възможност да се видят един непознат за българската сцена и един наш автор, който се представя рядко у нас. Непредубеденият наблюдател би бил приятно изненадан от силата и богатството на усещания, които носи въздействието от тази привидно аскетична изложба.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”