Български  |  English

Ирландското Не: реформа или самоунищожение?

Ако ирландците се чудят дали са направили правилния избор, гласувайки срещу Лисабонския договор, реакцията на европейската политическа класа го потвърждава.

Отговорът на Брюксел е преструвка, че нищо не се е случило. Като хора, на които мозъците са им били промити, те всички говорят едно и също.

Френският европейски министър Клоди Еньоре заявява: ‛Не мисля, че може да се каже, че Лисабонският договор е умрял, дори и ратификационният процес да се забави“.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер пък твърди: ‛Ние оставаме верни на целта си, докато не я постигнем. Ратификационният процес трябва да продължи.“

Така че онези, които са смятали, че договорът е отхвърлен само защото са гласували против него, нещо са се объркали. Ирландското ‛не“ няма никакво значение за европейския елит.

Кръговрат?

Иронията е, че когато ирландците отхвърлиха Лисабонския договор, спорът, който се водеше от доста време, се върна на изходната си позиция. А именно - всичко започна, когато ирландците гласуваха срещу Договора от Ница през 2001. В отговор на техния вот лидерите на Европейския съюз обещаха да направят ЕС по-демократичен, прозрачен.

Но нещата бързо напуснаха очертанията на обещания план. Въпреки че европейските лидери се подписаха под красивите принципи и дори ги вписаха във внушителния документ, наречен ‛Декларация от Лаакен“, повечето от тях не вярваха в неговото осъществяване.

Напротив, лидерите на ЕС натовариха Валери Жискар Д’ Естен със съставянето на Конституция на ЕС, която да увеличи мощта на съюза. Според конституцията всичко - от имиграцията до потребителските сметки за ток - е въпрос, който Брюксел трябва да реши с мажоритарен вот.

Когато обаче Конституцията беше отхвърлена от французи и холандци, европейските лидери просто я пребоядисаха, напудриха и ‛пуснаха“ за втори опит. И изобщо не съм изненадан, че договорът отново потъна.

Изненада е, че европейските лидери не си взеха поука и от втория пропуск. Има една поговорка, че рано или късно плъховете винаги намират изход от лабиринта. А тук управляващите искат да минат отново по същия път, като глупав шофьор на междуградски автобус с повредена навигационна система, който не иска да си признае, че отново се е озовал до онова, същото, лудо кръгово кръстовище.


Два изхода

Има два изхода от този налудничав процес. Единият е упорито да се продължи, което би подложило на риск легитимността.

Новината от седмицата, в която Ирландия отхвърли Лисабонския договор, е, че към момента само 29% от имащите право на глас във Великобритания поддържат пълното членство в ЕС. Тази новина би трябвало да е като предупредителен сигнал, че европейските лидери стъпват по много тънък лед. Реакцията им спрямо отрицателния вот обслужва много добре онези, които искат да напуснат съюза.

По-добрият изход би бил отрицателният вот да се приеме такъв, какъвто е, разумен отказ от по-голямо разширяване на ЕС – и да се продължат реформите, обещани в Декларацията от Лаакен.

Но в Брюксел очевидно пък тази перспектива се смята за налудничава, за напълно неприемлива.

Вместо това, ЕС стартира доста сложна акция на оплюване на ирландците като неблагодарни и тесногръди, като хора, които гласуват срещу абортите или срещу някакви други неясни неща. Тази постановка бе така широко разпространена, че си струва отново да повторим истинските причини, заради които ирландците гласуваха ‛против“.

Според проучване за ирландския „Таймс“, причините, поради които хората са заявили ‛не“, са: запазване на ирландската сила и идентичност, защита на неутралитета на Ирландия и фактът, че не им харесва да бъдат карани насила да гласуват ‛за“.


Катастрофа или лека реформа

Елитът на Европа явно няма да се вслуша в мотивите на гласувалите ‛против“, така че по всичко изглежда, че ЕС отива по-скоро към катастрофа, отколкото към лека реформа. Рано или късно обаче, все пак ще бъде измислен някакъв начин тихомълком Лисабонският договор да бъде приет. Може би няма да позволят на ирландците да проведат още един референдум? Може би съдържанието на Конституцията отново ще се опакова с нова хартия - този път като допълнение към договора за присъединяване на Хърватия към ЕС? Почти няма значение по кой път ще се върви, когато става дума за заглушаване гласа на народа.

А защо са толкова решени да продължат? Политиците обичат ЕС в сегашното му състояние, защото могат да изхвърлят в него своите политически проблеми и да бягат от отговорност.

Ето защо, въпреки отрицателния вот, в седмицата на ирландското ‛не“ французите предложиха създаване на европейски военноморски флот и самостоятелна имиграционна политика.

В близките години в ЕС ще се поставят все повече заплетени въпроси за решаване, а обществената подкрепа ще става все по-малка.

Рано или късно крепящото устройство ще се срине под все по-натежаващия товар. Но не мога да кажа какво ще го срути. Знам само, че това рано или късно ще се случи. Сегашният модел на носене на отговорност без отчетност и на сила без демокрация може да понесе само толкова. Ако продължаваме така, лудите лидери ще разбият ЕС на парчета.


Euobserver, 19.06.2008
още от автора
Авторът е директор на британската тинк-танк организация Open Europe.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”