Български  |  English

Ирландското Не: Европа трябва да има ядро

Шокът от ирландското ‛Не“ все още вцепенява Европа, но колкото и да е горчиво отхвърлянето на Лисабонския договор, Европа трябва да гледа напред. Освен това предизвикателствата пред Стария континент са толкова големи, че едва ли една единствена страна членка може да наклони везните. Европейските граждани и бизнес заслужават повече от една вечна институционална криза.

Неуспехът на реформирания договор е преломен момент за ЕС. Повече от всякога е необходимо да се запитаме какво очакват хората от Европа. Къде ще бъде Европа след 10, 20 или 50 години? Как ще изглежда?

На масата лежат две концептуални предложения. Едното, по-важното, е на Обединеното кралство и на няколко по-малки страни, които желаят ЕС да не бъде нищо повече от зона за свободна търговия. Тяхното кредо е ‛Усъвършенствайте четирите стълба на вътрешния пазар – свободното придвижване на хора, стоки, услуги и капитали – и всичко ще е прекрасно“.

Други страни членки пък настояват за политическа консолидация на континента. Те призовават съюза да си изгради по-силна политическа рамка, в която да се развие активна стратегия за глобализация, за да може ЕС да бъде реален играч на световната сцена. Въпреки че Лисабонският договор не е идеален, той е стъпка именно в тази посока; за съжаление обаче се видя, че и този шанс е пропилян. Време е отново да започнем да работим здраво.

За да е жива, Европа трябва да е силна и обединена

Каквито и да са причините за ирландското ‛не“, едно е напълно ясно: в близко бъдеще със сигурност няма да бъде възможно да се постигне консенсус по въпроса каква Европа с 27 страни членки искаме – интегриран политически съюз или свободна търговска зона. Двете концепции изглеждат твърде различни.

В същото време, жива е онази Европа, която е силна и обединена. Достатъчно е да се погледнат Балканите, за да се разбере колко необходима е била тежката роля, която ЕС изигра там в сферата на външната политика и сигурността.

Нещо повече, 15 страни, а в скоро време и 16 от всичките 27 страни членки ще приемат еврото за обща валута, заради което фактори, като инфлация, обменни курсове или макроикономическа стабилност, ще влияят на всеки един гражданин в ЕС. Но докато Европейската централна банка взима решения на наднационално ниво, не може да се говори за икономическо и социално управление в истинския смисъл на думата.

Повечето от европейските граждани искат силна Европа и с подобен лозунг преди дни по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел стотици шофьори на ТИР-ове и фермери протестираха срещу увеличаващите се цени на петрола и енергията.

Европейските граждани очакват конкретни отговори и решения на ежедневните си проблеми, независимо от това дали тази реалност се харесва на националните правителства. Но как Европа може да излезе от тази задънена улица?

Дълбоко съм убеден, че е ударил часът на онези, които смело ще се заемат да превърнат Европа в по-интегриран съюз.

Неминуемо е Европа да има ядро

Една от основните европейски ценности е индивидуалността. Именно тази характеристика може да помогне на Европа да се измъкне от неприятната ситуация.

На територията на ЕС има различни групи страни, едните са обединени от Шенген, други от Еврозоната. Но не трябва никоя страна да се задължава да членува в тези организации-ядра, всяка трябва сама за себе си да реши дали иска да се включи в икономическата или в политическата общност. Освен това, въпреки различните скорости, с които напредват новите страни членки, ЕС не трябва да се превръща в изключителен клуб само за няколко страни. Тези, които са влезли по-късно, също трябва да имат възможност, когато решат и когато са готови, да се присъединят към групата-ядро.

Освен това Еврозоната и Шенген, старият проект на Конституцията и Лисабонският договор предлагат специални опции, които да удовлетворят желанията на онези страни, които не са ентусиазирани от идеята за разгръщане на евроинтеграцията.

Но както се видя, този вариант се оказа неработещ, заради което е необходимо ново начало. Изтече времето на миникомпромисите и минирешенията. Необходима ни е коалиция от ентусиасти, които да върнат Европа в състезанието.


Euobserver, 19.06.2008
още от автора
Авторът е президент на съюза на малките и средните предприемачи – бизнес организация на Европейската народна партия. Той е и почетен председател на Еврокамарите – асоциация на европейските търговски и индустриални камари.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”