Български  |  English

Където няма матури, има мутри

"Матура" звучи лошо – като да те матират в шаха. Или – да ти го „турат“, ще ме простите за идиома. Това е може би една подсъзнателна причина, поради която обществото оказваше безразсъдно-яростна съпротива срещу този доказан инструмент на цивилизоваността.

Истината обаче е, че където няма матури, има мутри. И онзи, който казва „Не искам да има матури“, всъщност ни съобщава: „Искам да има мутри“. А там, където има мутри, няма цивилизация.

Да видим връзката „матури-цивилизация“.

„Цивилизация“ има няколко значения, които в случая ни интересуват. Първото: цивилизацията е изкуствен конструкт; тя не се появява в природата по естествен начин. Като всяко изкуствено нещо, тя трябва да бъде поддържана чрез полагането на постоянни усилия. Отслабиш ли усилието, тя рухва. Справка: разпада на Рим.

Второто значение е на „цивилизованост“, добро възпитание – „civility“. Ще рече: слагането и поддържането на ограничения върху човешките страсти и нагони. Само така от положението, когато силата е закон, т.е. когато най-силният просто налага своята воля върху останалите, може да се стигне до силата на закон – т.е. когато и най-силният се подчинява на правилата, валидни и за най-слабите. Ако това не стане, ако в обществото се разпадне възпитанието и настъпи брутализация на нравите, мутрите и всякакви местни феодали започват да налагат своята воля поради това, че имат силата. Справка: Путинова Русия, която поради разпадането на доброто възпитание с огромен ентусиазъм изпадна от редиците на цивилизованите страни, за да се подреди до Узбекистан, Зимбабве и Бирма.

Третото интересуващо ни значение на „цивилизация“ е това на гражданствеността – ‛civitas“. Ще рече: хората да не са покорни поданици, а граждани, които формират правилата, по които живеят така, щото да има справедливост и развитие за всички, независимо от тяхната сила, слабост или произход. И същите тези хора-граждани не само излъчват властта, чиято работа е да поддържа правилата, но и я контролират – да не започне да обслужва само себе си.

Накратко: цивилизацията е изкуствен продукт, създадена и поддържана от добре възпитани граждани. Дори при най-повърхностното четене на предходното изречение става ясно, че ключовата дума (субектът на действието) е – граждани. А матурите са съществен елемент във формирането на граждани от онова, което Кант нарича „келявото дърво на човешкия род“.

Да го започнем от положението „civitas“. В своето природно, пред-гражанско състояние, хората живеят във властова пирамида. Отгоре е кралят, който знае, може и притежава всичко. Под него е аристокрацията, на която той е отстъпил част от своята власт, законови прерогативи и имоти. Под тях е простолюдието, чиято работа е да изпълнява разпорежданията „отгоре“, както и да храни и издържа „горните“.

Първите граждани се появяват тогава, когато в държавата се въвежда принципът, че по-горният не може да съди по-долния; че само равните на теб могат да ти бъдат съдници. В английската Магна харта короната се отказва от правото си да съди благородниците, които оттук насетне могат да бъдат съдени само от „жури“, съставено от равни на тях, събрани на случаен принцип. По-късно всичко това се прехвърля и върху простолюдието и така се появява системата, която гледаме по сериалите: журито (от случайно подбрани граждани), не съдията, решава кой е виновен.

Където този принцип престане да се прилага, следва хлътване на обществото във варварство. Справка: бавният, но затова пък болезнен разпад на Пакистан.

Където няма матури, също се нарушава принципът, че за теб могат да отсъждат (т.е. колко добър учител си) само подобните на теб. Нарушава се обаче и друг основополагащ принцип на „civitas“ – че никой не може да бъде съдник по отношение на себе си. Когато няма матури, самият даскал, пишейки оценките на своите ученици, става съдник и за това, на какво и доколко той самият ги е научил.

Този начин на действие решително подкопава принципа „civitas“. Връща положението там, където по-долните в йерархията са зависими от по-горните просто, защото по-горните са по-силни. Учениците и техните родители изпадат в безпомощно състояние по отношение на даскала, който има неограничена власт върху тяхното дете. От това положение се поражда масовата корупция – всеки родител ще предпочете да подкупи даскала, за да го омилостиви.

Матурите разкъсват тази зависимост. Както би казал Вебер, от положение на „традиционно общество“, основано върху лични зависимости, с помощта на матурите учениците минават в модерното общество, основано върху без-личното, еднакво във всички случаи действие на норми и институции. Това освобождава ученика от крепостничеството, но също така вкарва и даскалското съсловие в света на цивилизацията. Вече не учителят, а равните нему – т.е. даскалите в оценителните комисии – отсъждат доколко той се е справил с преподаването. Престава да бъде съдник в собствения си случай.

Матурите са и съществена част от усилието за поддържането на доброто възпитание – на онази ‛civility“, която слага бариери пред превръщането на човешките страсти и нагони в обществени норми. Където няма матури, личната зависимост на ученика от отсъжданията на отделно взетия учител създава болезнена корупционна среда, в която на преден план излизат именно страсти и нагони: алчност, нагон към властта, произвол. Детето гледа и си прави заключението: „Аха, значи, за да постигна успех в живота, трябва да намеря ситуация, в която някакви хора да са зависими от мен, та да мога да им вземам неща.“ И когато излезе на улиците и види как полицаите се стелят като килимчета пред мутрите – или когато включи радиото и чуе чалга-философията, според която парите се вземат с насилие (или с покорство) и се употребяват за удовлетворяването на нагони – съвсем логично решава да стане мутра. Или в най-добрия случай – прислужник на мутрите, нещо като кмет, депутат или шеф на пътищата.

Накрая, матурите подпомагат цивилизацията дори само с това, че държат всички участници в напрежение, насочено към постигането на еднакви за всички норми. Когато учиш, не го правиш на принципа – абе, я да нацеля какво би искал от мен да чуе даскала, да „мина“. А го правиш на принципа: „Да науча нещата така, че да постигна нормата, която е еднаква за всички ученици и всички учители“. И ето, стигнахме до уравнението: усилие + поддържане на норми = цивилизация.

Матурите произвеждат, разбира се, и купища други положителни резултати. Веднага става ясно, например, кои са добрите и кои са лошите училища (учители, директори). У нас онзи ден лъсна и едно неочаквано знание – че незабавно трябва да се закрие цял клас училища, т.нар. „професионални гимназии“, които са пълна катастрофа.

Вижда се и къде трябва да се промени радикално учебното съдържание. Пак онзи ден стана ясно, че онова, което такива като мен (т.е. шепата поддръжници на цивилизацията) пишат и говорят от години, е наистина така: учениците са функционално неграмотни. Те могат да прочетат думите на страницата, но не разбират какво тези думи им съобщават. А когато дойде ред самите ученици да употребяват думи – да изпишат своя теза и я отстоят – настъпва окончателният крах.

Какви граждани произвежда, пита се, училището, когато „на изхода“ неговите жертви не могат дори да опишат в какво вярват – камо ли да го отстояват? По отношение на граждански умения, масата зрелостници са на нивото на руските крепостни селяни отпреди 1863 година и не е никак чудно, че в живота биват водени за носа от царе, измамници, шутове и специалисти в дисциплината „търчи-лъжи“. И още: как да не си продават гласа, след като нямат ни най-малка представа, че правото да гласуваш е условието да съществуваш?

Има, както се вижда, съвсем конкретни ползи от матурите, но главното е, че с тяхното въвеждане отново става възможно да се надяваме, че българското общество може да остане в рамките на цивилизования свят. И че, въпреки усилията на президента и мнозинството министри, народът няма да се превърне в крадлива сбирщина, а държавата – във васал на Кремъл.

Да живее, прочее, министър Даниел Вълчев, цивилизатор на съвременна България. Да го турим на този пост и следващия път, та да може да добута нещата в образованието до степента на необратимост.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”