Български  |  English

Детска радост – банки, полилеи. Замъци на духа...

В Деня на детето – 1 юни, в парламента бяха организирани „Отворени врати за деца и младежи“. Акцент в посещението на близо 940-те деца и техните родители бе срещата-разговор с проф. Любен Корнезов на тема „Българската конституция“, научаваме от пресцентъра на Народното събрание, организатор на проявата съвместно с Асоциация „Български детски и младежки парламент“.

От парламентарния пресцентър ни информират още, че 42% от малките посетители са били най-впечатлени от пленарната зала , 20% - от архитектурата, а 16% - от картините в сградата. Вниманието на децата било привлечено и от парламентарния звънец, и от полилеите, се казва още в прессъобщението, като се уточнява, че това са данни от анкета, реализирана от Националния център за изучаване на общественото мнение.

При толкова много впечатляващи предмети и личности, интересно е с какво децата ще запомнят първото си влизане в Народното събрание – дали с патетичния Любен Корнезов и надеждата му, че като пораснат, ще бъдат в парламента, за да градят майка България?

Или с въпроса дали искат да станат депутати, на който почти половината от тях отговарят положително? В прессъобщението от Народното събрание са оставили без коментар тази информация, позовават се на социолози от НЦИОМ, а според тях е очевидно, че няма масова предубеденост към народните представители.

В крайна сметка, дали децата изобщо трябва да помнят този 1 юни, в който са били използвани в пиар акция на българския парламент?

Не подценяваме образователния момент в тази проява. Не е за пренебрегване и фактът, че децата лично информирали г-н Корнезов, че един от най-важните проблеми, които депутатите трябва да решат, е свързан с тяхната нужда от добро европейско образование. Дали обаче някой предварително им е обяснил какво точно означава добро европейско образование и има ли то някаква връзка с незнанието на „Върви, народе възродени“ от страна на Дичо, например, който в ефира на Националната телевизия на връх 24 май, вместо песента на Панайот Пипков, запя химна, след което се оправда пред репортера с простичкото: „Не го знам, бате“.

В същото време именно на 24 май в Германия на вниманието на обществото бе предложена тема за размисъл – каква трябва да бъде образователната реформа в страната. И една от гледните точки бе припомняне на позицията на съоснователя на Берлинския университет - Вилхелм фон Хумболт.

Той е известен с идеята си, че в ново време идеалът, който трябва да се реализира, е художественият и той трябва да се състои в пробуждане на цялостния духовен свят на човека като единство на способностите.

Основното актуализирано послание на Хумболт, представено като писмо до германския министър на културата и публикувано в „Зюддойче цайтунг“, е, че университетите трябва да се възприемат не като завод за кадри, необходими на бизнеса, а като огромни замъци на духа, в които човек сам открива себе си. Интересно, как ли ще бъде възприета тази уж остаряла концепция от обществеността в Германия, в онази Германия, за където масово заминават българските зрелостници, някои от които ще бъдат последвани именно от тези деца, които от 1 юни ще очакват народните избраници да решат проблема им с европейското образование? И дали от НЦИОМ не трябва да им предложат проучване?

К


P.S.
Дни на отворените врати има във всички парламенти в Европа, а Европейският в Страсбург е постоянно посещаван от ученици от целия континент.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”