Български  |  English

Просперитет или право. Дилемата на Сидеровци

Може ли слон да танцува с дракон? Под това заглавие Project Syndicate публикува статия от бившия заместник-генерален секретар на ООН, писател и политически наблюдател, Шаши Тарур. Повод за статията са две новоизлезли книги*, посветени на Китай и Индия, две страни, за които все по-често се говори на Запад и даже някои вече са изковали термина „Китиндия“, означавайки тези нови сили, които в съзнанието на западния човек някак се сливат. Спорейки с авторите на книгите, Шаши Тарур подчертава разликите между двете страни. И привежда интересни примери.

Двете страни се намират на различни етапи на развитието. Китай започна либерализацията си петнайсетина години по-рано и поразяваше всички с двуцифрения си ръст, докато Индия по това време все още се колебаеше на равнището на 5%. Растежът на Китай, създал много по-широка база за развитие, го поставя в друга категория.

В същото време политическите системи в двете страни са съвсем различни. Ако Китай реши да построи нова високоскоростна магистрала с шест платна, той може да изравни със земята всяко село, което се намира на избраното трасе. В Индия, ако искате да разширите ново двулентово шосе, можете да прекарате в съда десетина години, спорейки за компенсациите на собствениците.

За строежа на хидроелектрическия комплекс „Трите клисури“, чийто язовир е дълъг 660 километра, бяха изселени безшумно в продължение на 15 години два милиона души в интерес на енергопроизводството и нямаше никакви протести. Когато Индия се захвана с проекта за язовир Нармада, стремейки се да доведе питейна вода, напояване и електроенергия до милиони хора, на нея й трябваха 35 години за дела с екологични организации, с радетели за човешки права и защитници на изселваното население пред Върховния съд, а това беше съпроводено и с улични протести. И въпросът още не е решен.

Така и трябва да бъде: Индия е една капризна демокрация, а Китай не е.


Така Шаши Тарур, сравнявайки двата въздигащи се колоса, поставя един основен въпрос: кое е на първо място, кое трябва да е с приоритет: икономическото процъфтяване или правото? Благоденствието ли води към изработването и спазването на правото, или установеното и следвано стриктно право води в края на краищата до благоденствие.

В историческото развитие на Европа лесно можем да открием европейски Индии и Китаи, но в демократичното съвремие спазването на правото е безспорно на първо място.

Къде сме ние обаче? В Европа? Може би шайката, провалила предпоследното заседание по делото „Капка и Волен Сидерови“, е израз на една нова демократичност, както отбеляза адвокат Марковски след заседанието? Може би мощните – по същество политически - демонстрации пред Съдебната палата по време на последното заседание на 26 май са също израз на демократичност? Във всеки случай, те са израз на пълно незачитане и неуважение към съда. За подобно отношение не можем да намерим паралел нито в Европа, нито в Индия.

За Китай не говорим, от неговата съдебна система Сидерови и симпатизантите им едва ли биха излезли невредими. Въпреки че, изглежда, китайската държава е светъл пример за тях.

К

*The Elephant and the Dragon: The Rise of India and China and What It Means for All of Us (Слон и дракон: надигането на Индия и Китай и какво това означава за нас) от Робин Мередит (Robin Meredith) и Billions of Entrepreneurs: How China and India are Reshaping their Futures – and Yours (Милиард предприемачи: как Китай и Индия преправят бъдещето си... и вашето) от Тарун Хана (Tarun Khanna)


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”