Български  |  English

Обичате ли София?

В последния си проект Градски мелодрами Василена Ганковска фокусира своето внимание върху реално съществуваща постройка в един от софийските квартали, като я превръща в предмет на подражание за своето произведение. Сградата е феноменална със своята безумна форма и декорация, която не съвсем натуралистично, но напълно откровено наподобява охлюв. Тя представлява блестящ пример за пълната естетическа неграмотност не само на своя автор, но и на собственика, градските управници, журналистите, рекламиращи я като атракция, и най-после жителите на града, които или не виждат, или не осъзнават физическата среда, която обитават. Василена Ганковска обработва тази информация, коментира, редактира и накрая я претопява в художествен продукт. Сградата-охлюв е построена наново, но този път по правилния начин. Тя (работата на изкуството) обхожда обекта, оглежда го от всички страни и поетапно отчита наблюдението в две живописни платна, цикъл рисунки, една намерена във вестниците публикация и инсталация от текстове върху стените на изложбената зала. Видяна по този начин, изложбата се превръща в точка на пресичане на активни дебати като ‛за или против“ социалната отговорност на изкуството, ‛за или против“ преследването на по-широка зрителска аудитория и ‛за или против“ степента на чисто естетическия актив на съвременното изкуство.

Освен към визуалната среда, проектът се отнася и към проблеми на комуникацията между отделни обществени кръгове, публики или потребители на разнородни визуални продукти, както и към възможностите за тяхното застъпване или поне приближаване. Една вестникарска статия, посветена на сградата, представлява фрагмент от изложбата и свидетелства за сериозния принос на масовите медии към оформянето на образа на града (и не само) в качеството им на най-висока инстанция. Те посочват на целокупния народ това, което трябва да вижда и това, което трябва да мисли, като по този начин държат правата за произвеждане на колективния образ на града. Също така те имат и възможността да определят нивото на популярност на изкуствата и са на линия винаги там, където липсва визуален (или друг) авторитет, за да го заместят.

По логиката на разместване и трансформиране на визуални кодове, активни на различни територии, Василена Ганковска прибавя към изложбата своите сериозни въпроси, но с визията на обикновени улични лозунги. Изреченията Обичате ли София?, Какво е градски пейзаж?, София красива ли е?, Как изглежда един постмодерен град?, Какъв е постмодерният град?, Какво означава красиво? са разхвърляни из залата, ако не с идеята за провокиране на реален диалог, поне като спомагателни елементи за въвеждане в проблема.

Ден след откриването, в скулптурния парк около галерията, се появява още една работа. Върху настилката в близост до скулптурите или направо върху техните постаменти, се мултиплицира изречението FRAGILE PIECE OF ART, като удивителни, които посочват произведенията и в известен смисъл ‛осветяват“ тяхното присъствие в градската среда.

Употребата на крайни примери, илюстриращи най-ниските нива на популярната култура, в изложбата е точката на пресичане между историята за къщата-охлюв и видеото Lesson #0 – Диалози за любовта, 2008. Работата е базирана върху визуални цитати от латино сериали и безкрайни мелодраматични диалози, чиято цел е чистото наслаждение от безсмисленото обговаряне на всички детайли от любовната история. Този материал е декорът за инсценировка на телевизионен езиков курс, където, в ролята на лектора, самата авторка изговаря последователно изреченията на български и испански. Нейният монотонен глас и напълно безизразно лице ясно контрастират на болезнената изразителност и пресиления драматизъм на действието. Двата езика се догонват и застъпват, подобно на образите от пределно отдалечени културни нива, между които тече художественият превод на Василена Ганковска, извършен с голяма доза ирония, но със съвсем сериозен тон.
още от автора


‛Градски мелодрами‛, самостоятелна изложба на Василена Ганковска в галерия ‛Васка Емануилова‛, 16 май – 15 юни 2008, куратор Владия Михайлова
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”