Български  |  English

2/3 в Отсамното

Ако имате склонност да търсите свои лични математически дробни пропорции между изминалата и предстоящата част от живота си; ако желаете да споделите усещанията, породени от сбора на вашето житейско уравнение с авторката на изложбата „2/3 в Отсамното‛, то тогава сте добре дошъл в предизвикания от нея, взаимен и „увеличен‛ от художническото майсторство обмен между артефакти и чувства. (Препоръчително е след края на изложбата да посетите и www.artangela.com.)

След няколко години пътешествия (предимно в най-западната и презокеанска част от нашия свят) Анжела Минкова отново разбира, че без възвишената лъжа на изкуството светът би бил скучен в естествената си и непринудена стандартна триизмерност. Връщайки се, тя отново подхваща войната със себе си, отново честно, без никакви предварителни правила и условия, опитвайки се да довърши започнатите отпреди опити с художествените форми, стилове и т. нар. „търсения‛. Отново прескача в стиловете, защото еднопосочността я изморява, за разлика от желанието да търси все нови и нови предизвикателства. И, въпреки че според (световните) пазарни закони на изкуството е почти немислимо да работиш в различни посоки, тя предпочита да бъде едновременно графичка, акварелистка и скулпторка.

В унисон с изминатия житейски път на свободен артист и настроението на „завръщане‛, случаят на съдбата може би е избрал тази поредна експозиция да бъде представена там, откъдето за Анжела Минкова всичко е започнало – Художествената гимназия в София. Името на галерията „Дебют‛ ни напомня, че истинският артист винаги е в състояние на дебют при всяко свое честно представяне пред взискателна публика.

Имената и стилът на съучениците на Анжела Минкова от Художествената гимназия (на които тя, както сама казва, дължи почти всичко, което е научила) са разпознаваеми в художественото пространство: Десислава Минчева – с несмутимото щастие на женските й фигури в прекрасни пастелни цветове, Кирил Прашков – с плетени плетове, наред с кураторски проекти и голи пилешки тела, изпълнени в техника перо с туш, Николай Панайотов – с фантасмагоричните фигуроподобни същества, разположени винаги в непостижими формати, тук са и Джини Брезинска, Румен Рачев, Ясен Голев... всички част от един много силен клас на гимназията от средата на 70-те години.

За разлика от повечето си колеги, Анжела Минкова вярва в максимата, че „стилът е смърт за художника‛ и така нейният стил се оформя като „познаваемо-неразпознаваем‛, с който авторката постоянно се движи по ръба на острото си като бръснач разбиране за собствения си стил.

Едно от желанията на Анжела Минкова, заложени в изложбата „2/3 в Отсамното‛, е да подсети отново не многото истински колекционери на изкуството в България, че търсенето и инвестирането само в творби на известни художници, които вече не са между живите, наистина е доходна инвестиция, но че това е само половината работа на мецената. Другата половина може би е предвидливата грижа за създаването на такива имена още приживе. Защото наистина така е направено – „всички да сме смъртни, но ако славата принадлежи някому, тя никога няма да му убегне‛... Но за авторката е достатъчен и само артефакта на направената равносметка със себе си, какво и колко остава по пътя оттук натам – до края на „отсамното‛, с най-новите произведения, жалони по нейния път на художник.
още от автора


Анжела Минкова, живопис и пластика, галерия "Дебют", 12-24 май 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”