Български  |  English

Поглед към руската културна периодика

В априлската книжка на Знамя Мария Рибакова дебютира с романа ‛Остър нож за меко сърце“. В центъра на повествованието е екзотично семейство: беглецът от Латинска Америка Хуан Ортис, жена му Марина и синът им Тихон-Теодор. В пристъп на ревност Хуан убива Марина, а Тихон се озовава в южно градче, където го отглежда баба му Аполинария. По настояване на баща си Тихон изоставя подредения си живот и заминава в населените с индианци джунгли.

В разказа на Ирина Василкова ‛Стрелка“ железопътна стрелка става причина за смъртта на момиче, което е връстница на авторката. От този момент мислите за внезапната смърт съпровождат образа на това пътно съоръжение.

В рубриката Картбланш на Людмила Улицкая е публикувана мемоарната повест на Наталия Парфентева ‛Баба“. В нея е пресъздадена атмосферата на старо московско интелигентско семейство с дворянски корени, съхранило достойнството и благородството си в условията на съветския комунален живот.

В Свидетелства са спомените и размислите на Лазар Лазарев за Фридрих Горенштейн ‛Сега книгите ми се завръщат...“

Новый мир предлага романа на Сергей Соловьов ‛Адамов мост“. Авторът е роден през 1959 г. в Киев. Той е поет, прозаик и художник. Книгите му ‛Междучасие“, ‛Кримски диван“ и ‛Аморт“ се радват на добър прием. Носител е на наградата Бунин. Живее в Русия, Германия, Индия. ‛Адамов мост“ е лиричен философски пътепис. Заедно с приятелката си авторът пътува из Индия и двамата се потапят в индийския пейзаж и разтворената в него ‛индийска духовност“.

В разказа на Ирина Богатирева ‛Да се завърнеш в Итака“ действието се развива на малък остров на Волга с пансион, където след силна буря телефонът престава да работи. Всичко се случва през августовските дни на 1991 г. и московските събития присъстват в разказа като отделна част, на чийто фон млад баща гледа шестгодишното си момиченце, болно от ангина с висока температура, с бълнуване, в което се сблъскват образи от реалността с тези от прочетения от бащата античен мит; бащата се мъчи, чувства се безпомощен, няма лекарства, невъзможно е да се свърже с жена си. Авторът превръща тяхната ‛островна ситуация“ в метафора на изпадането от ‛голямата история“ в ‛малката“, в света на абсолютните стойности – живот, време, спомени, бащинство.

Дружба народов в рубриката си Публицистика помества изследването на Михаил Румер-Зараев ‛В света на реализираните утопии“, съсредоточено върху миналото и настоящето на селското стопанство в Русия. Патосът на автора е, че всяка неосъществима социална фантазия, всяко учение за идеалното общество се побира в рамките на утопията. Но когато фантастичният план-мечта се сблъска с действителността, се получава съветски колхоз...

В Нацията и светът е интересната статия на Александър Джумаев ‛Ще намерим ли себе си в потока на промените?“. Става дума за динамиката на историческия процес и отражението на света в културата на средноазиатските народи. Желанието за сближаване на световете е подчертано още в мотото: ‛Понякога при едновременното четене на Плавт и историята на Средна Азия... сърцето трепетно бие от чувството за единство на интелектуалния живот на човечеството. Иска ти се да щрихираш тази цивилизация – само че нямаш сили.“ Авторът живее в Ташкент и научните му интереси са съсредоточени върху историята на музикалната култура на Средна Азия, исляма и музиката, културната политика и др.

Октябрь помества повестта на Алексей Лукянов ‛Жестококрили насекоми“. Това е повест за чудото на живота. В нея прекрасните майски бръмбари са толкова много, колкото и децата на бездетната Марина Василевна. Не е ясна дали те са се объркали, припознавайки в нея майка си, или тя е изживяла половината си живот, без да се познава.

В двата разказите на Алла Боссарт от цикъла ‛Любовно безсъние“ се говори за любовта, която не забелязваме в ежедневието си. В тях се влюбват застарели интелигенти, които свирят в метрото, или селски самоуки художници. Никой не се съмнява в обречеността на подобна любов, в бързото замиране на пламъка й. Но това е точно пламък. Силен, доколкото чувството е способно да не раздели влюбените дори в смъртта (героите на ‛Белият танц“ умират в един и същи ден). И ярък: вдъхновено и страстно (грешно в очите на хората, но благословено от Божията промисъл) преживяват последните си дни героите от ‛Коз пика“.

Съчувствието, дори сантименталността на Людмила Петрушевска към героите й е принципен въпрос за изследователката на творчеството й Татяна Прохорова. Статията ‛Дъщеричките-майки на Петрушевска“ е посветена на пиесата ‛БИФЕМ“ като квинтесенция на художествения свят на писателката. Анализирайки драматургията на произведението, Прохорова представя жестоката му образност като плод на авторското съчувствие към хората.

В първата книжка от тази година на Слово/Word в рубриката История и литература е публикацията на Александър Вайцман ‛Брежнев през очите на Бродски: възприемане на старческата тирания“. В студията се изследват отношенията ‛поет и цар“, анализира се писмото на Бродски до Брежнев от юни 1972 г. и част от творчеството му, насочено срещу потисниците на мисълта. Вайцман казва: ‛Като ‛цар“ Брежнев не се приближава нито към авторитарната хегемония на Николай, нито към абсолютната диктатура на Сталин. Ако за Пушкин и Манделщам царската власт е била съизмерима по мащаб с тяхната собствена поетическа сила, то Бродски и Брежнев не са еднакви величини в професиите си.“
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”