Думи срещу думи ( литература), брой 20 (2768), 30 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Гневът-Бернхард
Български  |  English

Гневът-Бернхард

Това е последната книга на Томас Бернхард, завършена малко преди неговата смърт на 58-годишна възраст през 1989. Пълноводен текст, който трудно удържат границите на жанра роман, а и границите на всеки жанр, с който бихме опитали да го назовем. В шемета на словото започва да ти се струва, че пише не един конкретен писател, наречен Томас Бернхард, а самата потребност да се пише, да се изписва човешкото в слово. Навярно така би писал осъден на смърт, който за няколко месеца трябва да изкаже всичко, останало в него. Дори не съм убедена как трябва да бъде оценяван в критическо отношение този толкова странен жанр – предсмъртното писане. Защото – ако говорим просто за един от романите на Бернхард – няма как да не видим, че напорът (можем спокойно да кажем прекалеността) на словото разбива формите, прави дискурса някак чудовищно безформен, разпада фабулата на късчета писане, като късчета дишане, които непрекъснато опитват да се разбягат; размислите – с малки вариации – се повтарят и натрупват една върху друга до безобразие, изтощават вниманието, изтезават го; прочиташ няколко десетки страници и се сблъскваш с чувството, че после започваш отново да ги четеш; на моменти си казваш, че този текст просто не може да се прости... И в същото време всеки приличен критик би могъл да опише тези качества като умение да се прави необичайна, сложна до неописуемост художествена литература.

„Изличаване“ е книга за това какво кара човека да пише. Що се отнася до Бернхард, на първо място трябва да поставим гнева. Онзи гняв, който го направи нравствен изгнаник от своята Австрия. Ако в предходните книги литературата обемаше и оформяше гнева, тук вече гневът-Бернхард е разковал и „раз-литературил“ текста. Философия, есеистика, публицистика... и какво ли не още е изплувало върху повърхността. Книгата може да се използва и като помагало по психоанализа: тук са едиповата драма, отвращението от майката, семейният романс, вината и нейното изкупление... Изглежда трудно, а и няма много смисъл да се търсят ясни граници между литературни герои и фикции на биографичното въображение; сам авторът отказва да го направи. И все пак най-голямата фикция – едипов баща и предедипова майка едновременно – е Австрия, символ на всичко лошо. Гневът на Бернхард не притежава мярка и граници, той вмества всяко впечатление, всяко разсъждение в огромното пространство между нарцистичното преувеличение и потребността от вечна забрава. „Ние сме страна на музиката единствено поради това, че при нас духът е поставен под пълно потисничество от столетия“; „нашият народ винаги е страдал от абсолютна слабост на духа“; „да бъдем възпитани католически за нас означаваше да бъдем из основи разрушени“; „в Австрия и Германия има само кукленски майки, които...с най-голяма безогледност опъват конците на своите кукленски мъже и кукленски деца дотогава, докато не ги уморят от опъване“; „и до ден днешен майка ми ме преследва в сънищата с целувка за лека нощ“; „националсоциализмът винаги е бил неин идеал, както за деветдесет процента от австрийските майки“; „да си австриец днес е смъртно наказание и всички австрийци са осъдени на това смъртно наказание“... Бернхард изрича на един огромен дъх всичко, което десетилетия наред го е карало да пише, да се изписва в омразата; с бързина, която се опитва да компенсира липсата на всяка друга възможност във времето. Едно изличаване, което сънува абсолюта... може би за да започне отново.
още от автора


Томас Бернхард. "Изличаване. Едно разпадане." Превод от немски Александър Андреев. ИК "Атлантис КЛ", С., 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”