Крешендо/декрешендо (музика), брой 20 (2768), 30 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Прави и обратни закономерности
Български  |  English

Прави и обратни закономерности

На 23 май бе открит 39-ият Международен фестивал ‛Софийски музикални седмици“. От програмата на фестивала, който ще продължи до 2 юли, се разбира, че финансовите му проблеми не са преодолени, че все още в столичния град общината и други институции – държавни и финансови – не са си освежили достатъчно паметта за историята и традициите на този фестивал и някак заобикалят идеята за по-радикален ангажимент към него. Дори има една обратна закономерност – колкото повече пари има в града и държавата, толкова по-малко са парите за фестивала. Но дори и в този си, не особено звезден вид, фестивалът продължава да има ресурс на интересни репертоарни идеи, на ‛ходове“, които показват музикантско знание и стратегия. Но без пари никакви стратегии не работят. А ‛работата в конкурентна среда“ в столицата е доста небулозно понятие. Кой как се ‛докопва“ до парите, кой и защо не дава на едни, а дава на други, какви са механизмите и приоритетите в ‛даването и вземането“ – това са все въпроси, които вече са константна величина, свързана с този фестивал. И все повече у мен се загнездва параноичната мисъл, че някой иска да го усвои. И да яхне името и историята му - не толкова заради настоящето му, а заради мястото му на фестивалната карта.

Тази година бе спазена традицията фестивалът да се открие с вокално-инструментална композиция. За целта бе поканен Станислав Горковенко, диригент от Петербург, който през миналия сезон гостува на радиооркестъра. Той бе в свои води с кантатата ‛Александър Невски“ на Прокофиев – с хора и оркестъра на Софийската филхармония и солистка – Александрина Милчева. В този смисъл изпълнението бе на фестивално ниво, особено ако го сравним с концертите от предишните две години, в които един усмихнат български диригент ‛утрепа“ и ‛Месия“ на Хендел (2006), и два симфонични опуса на Брамс (2007). Горковенко е стабилен, опитен музикант, добре знае как да постигне, как да подчертае звуковите предписания на композитора, които в тази кантата са изключително интересни като изобразителност, като пластични внушения (ефектни в това отношение бяха частите ‛Русия под монголско иго“, ‛Ледената битка“, както и ‛Мъртво поле“). Диригентът просто е ‛пипнал“ в подредбата на тембрите (при духовите това се очерта релефно, ярко), във взаимоотношението между гласовете, като е балансирал, уплътнил едни и подчертал други; и сякаш бе ‛пренаредил“ гласовете в хора, който в много моменти удържа стила, но като цяло не можа да удържи прецизна интонация. Сякаш по традиция ‛Кръстоносците в Псков“, представени от Националния филхармоничен хор, пеят ниско (като преди няколко години с Васил Казанджиев). Традиция е също, откакто тази кантата се изпълнява в България, солистка да е Александрина Милчева. Прекрасен артист и глас, разбира се, това е известно. Но дали някога някоя българска певица в началото на кариерата си ще прояви интерес, ще направи усилие да се издигне до широтата на певци от ранга на Александрина, например, и ще реши да научи соловата партия в тази част. Да изневери за малко на ‛българската белкантова традиция.“ Пък и да я поработи със самата Милчева. От десетилетия някои неща в родните музикални пространства са като замръзнали във времето, като в царството на приспаната красавица. Не помръдват.

Виж, в други сфери развитието е изумително. След изпълнението на ораторията и адекватния прием на малобройната публика, при поднасянето на цветя разбрахме, че титлите на кмета на София са се умножили. Любимецът на народа Бат’ Бойко е вече инженер-доктор-генерал-лейтенант. Сега остава да си пожелаем със същата скорост да се увеличават и финансите за фестивала ‛Софийски музикални седмици“ – вярно, в него се поддържат не мускули, а други едни работи, не може да му се порадва на човек окото пред ширнала се плът...

‛Срещал съм например цели стада простотии“, ни припомня Радичков в своя разказ ‛Скитащи думи“. Изречението е поставено в скоби. Ама годината е все още 1990.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”