Български  |  English

Дарът на Табаков

Вълшебна е палката му - Емил Табаков може и знае да създава празници. Изкуството на диригента Табаков се отличава по задълбоченото вникване и анализиране (винаги!) на избраната творба, на базата на което строи емоционално осмислена, логично и многопластово изградена интерпретаторска концепция. Нещо, което напоследък липсва в много от концертите, на които съм присъствала. Навярно има ред причини, но една от съществените, според мен, е стремежът към tempo presto за изяви, за гастроли, или да го наречем - бърза кариера. Мнозина произвеждат масово fast food духовни артикули, които не само бързо поглъщаш, но и бързо изхвърляш от душата си. Забравяш ги само часове след слушането-гледането. И толкова по-ценно е, че Емил Табаков си остава представител на „старата школа“, за която излизането пред публика е огромна отговорност и задължение. Задължително е освобождаването на емоционално-интелектуалния потенциал на избраната творба, респективно преобразуването на собствените ти качества, енергия и талант в личностно откровение пред състава, с който работиш, а после и пред публиката. Само тогава субстанцията на велик опус като Реквиема на Верди може да бъде разкривана пред хората, пренасяна през десетилетия, столетия.

Реквиемът прозвуча в дните на страстите Христови, изпълвайки сърцата ни с любов, нежност и възвишеност. Водени от Емил Табаков, Симфоничният оркестър и Смесеният хор на Българското национално радио ни поднесоха великолепен дар. Цялата организация на композицията, извеждането на силните и тихи кулминации, балансът – звуков, темпов, динамичен, бяха на впечатляващо художествено ниво. Музиката на Верди бе пресъздадена с дълбоко съпреживяване и отдаденост. В продължение на час и нещо музикантите ни вдъхновяваха за незримо, но духовно извисяване. Хоровата партия, подготвена от талантливия и опитен диригент Методи Матакиев, направи впечатление с фразировката, дикцията и изработеността на ансамбъла. Оркестърът, с цялата си звукова палитра и отличните си солисти, бе в интерпретационен синхрон с него и заедно постигнаха изискваните от Табаков емоционални внушения. Вокалният квартет бе български, но от певци, чиято дейност е извън пределите на страната. Сопраното Светла Кръстева има красиви височини и с изящество изпя своите важни фрази, допринасяйки за въздействието на Lux aeterna и Libera me, но в ниския регистър гласът няма изискващата се плътност, а и като цяло не й достигаше мощ на излъчването. Евгения Дундекова, звучен и тембрист мецосопран, също се вписа емоционално в общото внушение, Калуди Калудов изпя великолепно Ingemisco, а басът Михаил Михайлов бе по немски стриктен и умело използваше ширината на гласа си. Въпреки че комбинацията от певци не бе най-хармоничната, всички допринесоха за празничността на вечерта. Която донесе толкова възторг на публиката, изпълнила зала „България“. И за която трябва да сме признателни най-много на Емил Табаков. Диригентът, който обедини, вдъхнови всички изпълнители, а заедно те ни създадоха незабравимо естетическо изживяване.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”