Български  |  English

Китай и други неизвестни - I

Притурките за литература и изкуства на "El País" ("Бабелия"), "El Mundo" ("Ел Културал") и "ABC" ("ABCD"): март



Лайтмотивите в испанските културни приложения през март бяха: Китай настъпва, мигрантите настъпват, кибер-ерата настъпва. Единодушно отбелязаните годишнини: век от смъртта на германския писател и илюстратор Вилхелм Буш ("Макс и Мориц") и век от рождението на италианската актриса Ана Маняни; 60 години от основаването на Израел и поканите за участие на страната като специален гост на Салона на книгата в Париж (14-19 март) и Международния панаир на книгата в Торино (8-12 май); 10 години от откриването на музея "Гугенхайм" в Билбао (впечатляваща архитектура на Франк Гери), отчетени с ретроспекцията "Сюрреалистични работи" (29 февруари – 7 септември), която отсега се очертава като най-касовата изложба за годината. В горната точка на музикалните събития несъмнено беше премиерата на Вагнеровият "Танхойзер" в барселонския "Лисеу" (постановка на канадеца Робърт Карсен с тенора Петер Зайферт), в долната – "Чики-чики", идиотската песен на телевизионния "комик" Родолфо Чикиликуатре, с която Испания ще се представи на "Евровизия" и която ABCD коментира с думите на немския художник Мартин Кипенбергер: "Не върви да се правиш на глупав, ако си глупав." Малката ексцентричност: El País съчета шик с попкултура, като започна да пуска в приложение два пъти седмично красиво оформени книжки с рецептите на петнайсетима ултра изискани и международно ухажвани представители на испанската авторска кухня, тези със звездите на Мишлен, космическите цени и многомесечните предварителни резервации – Феран Адрия, Мартин Берасатеги, Педро Субихана...

Появата на "Чесъл бийч" на испански стана повод за разговори с и около автора му Иън Макюън. "Най-английският от моите романи", го нарича той и ситуира действието му в първата брачна нощ на двама младежи през 60-те. В обширно интервю за "Бабелия" Макюън коментира секса ("...в мига, в който осъзнаете, че не е всичко, започвате да изпитвате същото удоволствие и от други неща..."), сонатата като най-близка до литературата музикална форма ("две преплитащи се теми плюс кода"), удовлетворителната екранизация на романа му "Изкупление" (реж. Джо Райт, 2007) и "повествователния садизъм" на Флобер в "Мадам Бовари" ("Мнозина вярват, че това е съвършеният роман. Препрочетох го преди две години и проумях, че не е. Мадам Бовари е мъртва.") Образцовият роман на ХІХ век според Макюън е "Ана Каренина", на ХХ – серията на Ъпдайк за Заека и "Херцог" на Сол Белоу, а надеждите му в началото на ХХІ век са за Зейди Смит. Пак във връзка с Макюън "Бабелия" направи преглед на "славните момчета на Гранта": през 1983 г. лондонското списание за нова литература и есеистика (www.granta.com) под вещото управление на Бил Бюфорд посвети седмия си брой на "най-добрите млади британски писатели" и 25 години по-късно подборът му е още валиден: Мартин Еймис (1949), Джулиън Барнс (1946), Уилям Бойд (1952), Казуо Ишигуро (1954), Иън Макюън (1948), Салман Рушди (1947), Греъм Суифт (1949).

Друг литературен герой на месеца е Владимир Сорокин с "Денят на опричника" (по името на опричнината, личната гвардия на Иван Грозни), роман, чието действие се развива през 2027 г., в едно ново по рода си самодържие и зад Велика стена, която отделя Русия от Запада – "изключителна метафора за бъдещето". (В един от януарските броеве на El País Сорокин вече поясни, че "...епохата на Путин е тази на антиутопиите. Вземете Виктор Пелевин, Олга Славникова, Дмитрий Биков – пишат за бъдещето и това е реакцията им на настоящето.")

"Бабелия" от 22 март прокарва идеята, че в съвременната испанска литература имигрантите остават невидими, нищо че представляват 1/10 от населението на страната и 36% от тях са латиноамериканци, тоест – също испаноезични. Докато пластичните изкуства и театърът отдавна развиват темата за миграциите, литературата сякаш чак едва сега се пробужда. Основните причини за това според писателя и преводач Хосе Овехеро (автор впрочем на един от най-четените съвременни пътеписи в Испания, "Китай за хипохондрици"), са четири: масираната имиграция е новост за Испания, а литературата реагира бавно на социалните промени; в Испания социалният реализъм е силно дискредитиран; твърде малко писатели имат взимане-даване с имигранти; все още няма имигрантска литература от потомци на имигранти, както във Франция или Англия. В същия брой обаче тъкмо от Франция роптае Тахар Бен Джелун: "Имигрантите тук въобще не съществуват в литературата..." От "Пустиня" на Льо Клезио и "Златната капка" на Мишел Турние през 80-те нищо съществено не е излизало по въпроса и – твърди Бен Джелун – същото се случва в Германия, където дори дългогодишната турска диаспора не успява да докосне въображението на сериозните немски автори. Вярно, във Великобритания думата вземат направо децата на имигрантите – Ханиф Курейши, Зейди Смит, Бен Окри, – но и тяхното творчество не е "отражение на имиграцията". Да не говорим, че "Мартин Еймис и Иън Макюан директно проповядват омраза към исляма".

В ролята на писател се яви и Стивън Хокинг (1942): през март излезе написаният с дъщеря му Люси (1970) детски роман "Тайният ключ на Вселената". Прави чест на "Бабелия", че без излишна политическа коректност го представя като надарен физик и отличен популяризатор, но "в никакъв случай втори Айнщайн". Прави й чест и мащабният репортаж за най-увлекателните книги от крупни учени, голяма част от които нобелисти: "Божествената частица" на Дик Терези и Лион Ледерман (физика), "Чудесният живот" на Стивън Джей Гулд (палеонтология), "Вселената и чашата чай" на Кей Си Коул (математика), "Сигурно се шегувате, господин Файнман!" на Ричард Файнман (физика), "Двойната спирала" на Джеймс Д. Уотсън (биология) и прочие.

На блога като нова литературна форма и на все по-непосредствената връзка между читатели и писатели в интернет беше посветен голям отрязък от "Бабелия" от 15 март. "Свидетели сме на началото на революция, сравнима само с Гутенберговата през 1440 г. и на промишлената отпреди две столетия", обяви Розентал Калмон Алвес, пионер в интернет-журналистиката и университетски преподавател в Остин, Тексас: намираме се пред непознат свят без граници, в който всичко очаква нашето "нашествие". Мрежата не убива книгата, а я извежда в различен контекст, твърди обзорът на виртуалните библиотеки (www.gutenberg.net , books.google.com, www.vilb.org, www.theeuropeanlibrary.org и др.). Допълнителен пример: забележителното разрастване на пазара на стари и редки книги след появата на интернет.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”