От пръв поглед ( кино), брой 17 (2500), 09 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Войната на младия Йовков
Български  |  English

Войната на младия Йовков

Сериозният документалист Костадин Бонев дебютира в игралното кино едва през 2002 с „Подгряване на вчерашния обед“. Той бе закономерно следствие от експериментите му с микса между факт и фикция върху задълбоченото изследване на историята (например „Писма до долната земя“) заедно с оператора Константин Занков, а по-късно - и със сценариста Влади Киров („1934“). След „Подгряването“ тримата отново се съсредоточиха в документалното кино – първо бе хаотичният „И корабите са пълни“ (2005), посветен на Холокоста, последван от стегнатия ‛Роден в робство“ (2007), посветен на Димитър Петков.

Сега кинематографичното трио Бонев-Киров-Занков въвежда за първи път в игрален филм образа на писателя Йордан Йовков, а в основата на сценария са 6 негови военни разкази.

Мъжки напън в грос – капитан Йовков (Пенко Господинов) тренира мускули. Облива се с вода. Редакцията на в. „Военни известия“. Тракане на пишеща машина. Архивни кадри от І световна война. Изскача надпис – 1917. Генерал Найденов (Стоян Алексиев) моли Йовков да купи годежен пръстен за сина му Климент, най-добрия приятел на капитана. Това е отправната точка на историята за война, мизерия, хаос, холера, в центъра на която е пътуването към Северния фронт на младия кореспондент в търсене на Климент (Антоний Аргиров). Има още една датировка – 1915. Тя се явява като ретроспекция на Йовков за вечер във вариете „Нов свят“ с приятеля му Христо Ясенов (Стоян Радев) и ослепителната певица на френски романси (Йоана Буковска). Този епизод е поетичният шик на филма. В слуха ми още звучи Ясеновият стих „стихиен, шеметен и щедър...“. Но „Военен кореспондент“ не е нито поетична мелодрама, нито военен екшън. Той е драма за охлузената и разпарчетосана България, по чиято красива, но осеяна със смърт земя, броди бъдещият й голям писател. В този стипчив филм няма усмивки. Има деликатното, одухотворено, съсредоточено лице на Йовков/Господинов, което като тъжен сюнгер поема човешката болка. Прочее, младият актьор, познат ни от театъра на Явор Гърдев и тв-сериала „Морска сол“, е не само въодушевяващо киногеничен, а и много прилича на самия Йовков, ако съдим по снимките на писателя в кадър.

Недостатъчността на бюджета създателите на филма компенсират с изобретателно „римуване“ на игрални епизоди и военен архив - влак трака ли, трака, войници крачат, обози се влачат, оръдия стрелят, пушеци се веят, кръстове се стелят... Така са успели да избягат от баталната бутафория. Закономерно след финала, в благодарностите, на първо място е написано „на безименните военни оператори, заснели войната, за да я видим такава, каквато е“. Прочее, с отношенията между България и Румъния от този период Костадин Бонев се занимава още в документалния си филм „Под облак“ (1997).

Фронтовите срещи на Йовков са неравни. Въздействащ е епизодът със селянин (Веско Мезеклиев), който го моли да бъде неговият Сирано в писмо до жена му, а после загива, спасявайки командира си. Както и да е, повечето мъже във филма стоят стабилно и достоверно (дори Пламен Масларов в ролята на ходжа). Но когато стигаме до годеницата на Климент (Гергана Плетньова) и майка й (Ирини Жамбонас), изскача неубедителност. Не мога да повярвам, че тези градски жени са добруджански селянки – и като артикулиране, и като излъчване, и като жестове. Дисхармония. Тотална липса на емоция, за еротика да не говорим. Не е по-въздействащ и дългият, статичен епизодът с бабата (Елена Стефанова). Изобщо, като изключим епизодичната Йоана Буковска, на Костадин Бонев не му е провървяло с жените в този филм, за разлика от „Подгряването“.

След „Шибил“ на Захари Жандов, „Нона“ на Гриша Островски и прекрасния „24 часа дъжд“ на Владислав Икономов, българското игрално кино има още един оригинален прочит на Йовковата проза. А БНТ – най-сетне свестен филм. Дали пък младите, ако го видят, няма да се излъжат да отворят я „Старопланински легенди“, я „вечери в Антимовския хан“...
още от автора


"Военен кореспондент", 2008, БНТ, Гала филм, режисьор – Костадин Бонев, сценарист Влади Киров, по идея на Владислав Икономов, оператор – Константин Занков, художник – Георги Тодоров-Жози, костюми – Боряна Семерджиева, в ролите: Пенко Господинов, Ирини Жамбонас, Гергана Плетньова, Антоний Аргиров, Елена Стефанова и др. Премиера – 22 април в кино „Одеон‛ Излъчен по Канал 1 на 5 май 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”