Думи срещу думи ( литература), брой 17 (2500), 09 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Кривото огледало като терапия
Български  |  English

Кривото огледало като терапия

Най-сетне излезе и тази книга, която девет години никое българско издателство не пожела да публикува. Защото това е книгата на Троянов за България. Не роман – макар че немалко немски читатели изглежда я припознават като такъв – а репортаж, поне според формулировката на самия й автор. Книга за порочното зачатие на българския „преход“ в централите на Партията и на Службите. Затова и в интерпретиращото българско подзаглавие се появява тази „революция-менте“, резюмирана болезнено точно ето така: Когато започнал политическият театър, инсцениран на всички европейски сцени от духа на историята в съответствие с интересите на местните елити и западните сили, наречен меката демократизация, се оказало, че няма изпълнители за пиесата.

Поради двойствената си позиция, люшкаща се по целия път между отстранение и ангажираност, „Кучешки времена“ е особено неравна книга. Може дори да се каже, че в нея има две книги. Едната е книга на впечатленията – особено силно застъпена в началото, описващо идването на Троянов в страната през една мрачна, студена и гладна зима. Другата книга е почти разследваща журналистика – проучвания и разговори, най-често с хора, много бързо изтласкани от авансцената на събитията. Като прибавим към това и прицелването в немскоезичния читател, комуто много елементарни наглед неща трябва да се обясняват, книгата действително става трудна за преценка оттук, от вътрешно български поглед. Това вероятно донякъде обяснява и закъснението, с което се появява тук. Мисля обаче, че тази двойственост през повечето време й играе лоша шега с непостижимите скокове между конкретиката и обобщението. И колкото конкретиката е ценна, въпреки някои очевидни грешки и неточности (Александър Цанков бил министър-председател на прохитлеристко правителство в края на войната???), толкова обобщенията на Троянов са патетични и високопарни. Емоционално и убедено той рисува картината на една абсолютно съсипана и обречена страна, арена на неспирно изтребление, в която целият народ гладува и мечтае да емигрира някъде, където му видят очите. В такъв случай обаче лично за мен възниква въпросът: как тъй се е случило, че аз самият не съм емигрирал, как така хора като мен, съвсем не страдащи от хроничен национализъм, са решили да останат в тази страна? Явно дори в края на 90-те нещата не са били толкова безнадеждни. И аз наистина не ги помня като безнадеждни. Може би просто не се отчайвам лесно.

Още една слабост на обобщението: в интерпретацията на Троянов българското общество се състои от две групи – търпеливо стадо и безскрупулни бандити; неудачници и негодници. Аз обаче не успявам да припозная нито себе си, нито семейството си в някоя от тези две групи. Смея да възразя, че в картината има повечко цветове.

Ако обаче оставим тези слабости настрана, „Кучешки времена“ има какво да каже на българския си читател. Троянов е свършил сериозна работа в проследяването на механизмите, по които държавният социализъм е съзнателно преустроен в кланов капитализъм, започвайки, впрочем, още от експеримента „ТЕКСИМ“. Внимателно е проследил и изобретяването на опозицията през 1989-1990 с данни, цитати, факти. В един по-общ план още по-важен ми се струва терапевтичният шанс, който представлява тази книга и изобщо творчеството на Троянов за българския реципиент. Това е шансът на – нека иронично го нарека с термин, изкован от един от героите в „Кучешки времена“ – своечуждото. Шансът да се видиш през поглед, който е едновременно тукашен и външен, да съзреш отражението си в криво огледало. Несвикнал с това отражение, да настръхнеш спонтанно от „негативизма“ на книгата и, прочитайки в самата нея колко разпространена се е оказала тази реакция, да приемеш съществуването на такава гледна точка и в крайна сметка да се почувстваш по особен начин освободен.

В този смисъл обнадеждаващо е, че „Кучешки времена“ се продава доста добре на българския пазар. При това – въпреки крайно неугледния си вид. Оформител не е посочен. Действително тази книга можеше да изглежда по-прилично, поне от кумова срама пред финансиралата я Програма „Култура“ на ЕС. Да, трите издадени от „Сиела“ книги на Троянов (без субсидия) са с лоша хартия и печат – но поне кориците им са от картон.
още от автора


Илия Троянов. "Кучешки времена. Революцията-менте - 1989" (‘Hundezeiten, Heimkehr in ein fremdes Land, 1999). Превела Пенка Ангелова. ИК „Балкани‛, 2008. Цена: 16 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”