Реплика от ложата (театър), брой 17 (2500), 09 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Сенки от Стриндберг
Български  |  English

Сенки от Стриндберг

Две неща впечатляват в това представление на Лилия Абаджиева: разполагането на действието във фоайето на втория етаж, пред залата на Театър ‛Възраждане‛, и любимия й бял леген с вода и бяла кана за поливане.

Първото е пространственото тълкуване в ‛Бащата‛. То е несъмнено добра идея, защото разгъва действието от пиесата в пространство, различно от кутията. Колкото и да е странно, факт е, че в българския театър активната режисьорска работа със сценични пространства като акт на (пре-)осмислянето на пиесата, продължава да е новост. Тук преместването на действието цели предизвикването на усещането за атмосфера на студ, враждебност и неуютност в дома на Ротмистъра. Доколкото зрителите седят сред това пространство и наблюдават местещите се из фоайето-дом сцени на действието, би трябвало да се чувстват съпричастни към него, да изпитат непосредствено въздействието на раздора и нарастващата омраза между Ротмистъра и Лаура.

Второто е образ от представлението. Той е самоцитираният, познат от други представления на Лилия Абаджиева, леген с вода, който отключва асоциативно обичайната картина в близост до голия гръб и рамене актрисата. Това е картина на неизменна, красиво-еротична, импресионистична изящност, идеща иронично-носталгично от ХІХ в. Режисьорката поставя винаги този цитат от всекидневието на ХІХ в. като ‛импресионистична картина‛ и винаги различно в спектаклите си. В ‛Бащата‛ тя е визуалният, нежен контрапункт на студа в този дом. Лаура (Албена Ставрева) в обичайната красива ампирна рокля с гол гръб отново мие раменете и ръцете си в белия леген върху голямата черна маса. В същия леген я дави Ротмистърът (Иво Златков). Така че нежният, поетично-женствен образ бързо се превръща в страна от мрака и разпада в този дом.

Двата впечатляващи в организацията на спектакъла елемента не го превръщат, за съжаление, във впечатляващ като цяло. Достатъчно категорично режисьорката е представила типичната за драматургията на Стриндберг дълбоко обсесивна омраза към жените.

Стриндберг я превръща в двигател на едно противоречиво и нееднозначно действие, наситено с вътрешни за всеки персонаж конфликтни възли, без възможност за разплитане; превръща я в действие, пораждащо поразителни дълбочини и неочаквани обрати в отношенията между мъжа и жената, изобщо в семейството. Именно това, организирано в психологически неразрешими противоречия, действие привлича повече от век поставящия тази пиеса – за да изрази свое отношение към процеса на пълен разпад на двете страни. Независимо от идеологическото презрение на Стриндберг към жените, пощада за никого няма в ‛Бащата‛. Спектакълът на Лилия Абаджиева обаче остава на нивото на констатираната женоненавист, без да покаже нито ясно отношение към нея, нито ясно мотивирана крайна идентификация с нея.

Жените са представени просто еднозначно демонично, без обаче да въздействат демонично, а мъжете – като напълно лишени от воля същества. Действието тече в посоката на немотивирана в поведението на жените автоагресия.

В центъра на вниманието е по-скоро майката, отколкото бащата, но тя е показана неочаквано буквално - като ериния, гонеща отмъщението, като ожесточена хетера. Представлението не успява нито да увлече сетивно с динамиката и образността си, нито да отговори на въпроса защо е избрана именно тази пиеса на Стриндберг.

Дисциплинираните в логиката на спектакъла актьори са твърде далеч от типичната за представленията на Лилия Абаджиева страстност, динамика и ярка пластичност на образите. Макар повечето от тях да следват съвестно контурите на образите си, трудно е да се посочи силен, сложен сценичен образ на когото и да е.

В крайна сметка, когато човек напусне хладното, черно-бяло, потискащо мраморно пространство на дома и спектакъла, единственият въздействащ образ от спектакъла остава сцената с давенето на Лаура в легена с вода - еднозначен образ на постигнатата омраза или опакото на непостигнатата любов. Остава като пътуващ през спектаклите на Лилия Абаджиева мотив.
още от автора


"Бащата" от Аугуст Стриндберг. Превод Васа Ганчева. Режисура Лилия Абаджиева. Сценография Васил Абаджиев. Фотограф Павел Червенков. Участват Иво Златков, Албена Ставрева, Мариана Жикич, Анатоли Лазаров, Свежен Младенов, Янина Кашева, Борис Георгиев, Христо Станчев. Театър "Възраждане". Премиера 12 април 2008 г.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”