Български  |  English

Белградски летен фестивал, 2007

Тук и там е тукашно



Липсата на принадлежност към някоя позната културна идентичност доведе до разцепление между хората - на малки групи, огорчени от невъзможността да се реализират и на голям брой недоволни хора. Все още сред младите съществува дилемата дали да останат или да се изселят, а и средното поколение често мисли, че там някъде е по-добре. Дали е точно така? Дали там някъде наистина е по-добре или ние не умеем да превъзмогнем избрания от нас аутизъм, да погледнем към по-добрата страна на действителността и към уважаването на другостта?

Дарка Радосавлевич




Белградският летен фестивал – БЕЛЕФ се роди от Фестивала „Белградско лято‛ в средата на осемдесетте. Инициативата бе на група културни дейци, които се ангажираха с предизвикателството лятото в Белград да бъде наситено с културно съдържание и със свободния творчески дух на града, неговите жители и гости. Фестивалът успя да просъществува до сега с частични прекъсвания, възходи и провали, въпреки бурните и трудни години на 90-те. Днес имаме един доказал се авторитетен Белградски летен фестивал, зад който стои организацията на институцията „БЕЛЕФ център‛, начело с директорката Милена Стоичевич.

С днешна дата фестивалът като цяло е един от малкото, които, с предварително отделени за това средства, подпомагат реализирането на по-голямата част от представените творби, които и след това продължават да съществуват. Това се отнася и за театралното, и за музикалното, както и за визуалното изкуство. Продукцията на визуалната програма е изключително разнообразна и може би именно програмата на миналогодишния фестивал най-образно показва целостта и амбицията при неговото организиране и представяне.

Идеята фестивалът да бъде фокусиран между крепостните стени на белградската крепост – Калемегдан, съществува от доста време, но благодарение на художествения ръководител на БЕЛЕФ 2007 - Дарка Радосавлевич (независим куратор и директор на независимата асоциация на художниците „Ремонт‛) - тази идея е осъществена.

Калемегдан вече две хиляди години наблюдава от хълма вливането на река Сава в Дунав. Археологическите находища са отбелязали келтите и римляните като първите стратези на този „хълм за размисъл‛, както много по-късно го наименуват турците, наричали Белград „дверите на войните‛. Дали трябва да игнорираме тяхната мъдрост?

Още от средата на XVIII век съвремения Белград използва крепостта като парк, докато градът се развивал около нея.

Идеята БЕЛЕФ да бъде проведен в крепостта организационно изключително много затрудни реализацията, тъй като повечето обекти, било на закрито или на открито, нямаха инфраструктура, която би могла да улесни изпълнението. Освен това пространството трябваше да се запази и дори един пирон не беше позволено да се забие в някоя от стените. От друга страна, при ползването на крепостта като изложбено пространство имаше невероятни положителни моменти. За пръв път в нейната историята беше отворено за обществеността скривалището на главния военен комендант на Белград и заместника му – малък хълм, излят от бетон с лабиринт от коридори. Дори и при най-високите температури това лято, над 45 градуса, в скривалището не беше повече от двайсетина. Военният музей отстъпи на фестивала голямата си зала и терасата, която се превърна в „ядро‛ за срещи и разговори.

Програмата под заглавие „Тук и там е тукашно‛ беше изключително обемна, комплексна, но същевременно ясна. Според думите на Дарка Радосавлевич, „етнически земетръсна територия на Балканите, непрекъснатите миграции на жителите от провинциалното към градското, от градското към още по-градското, т.е., към политически и икономически по-стабилната среда, са оставили дълбоки белези в обществения климат като цяло‛.

От тази начална позиция, що се отнася до визуалното изкуство, на публиката беше предложена програма, която успя да пресее създателите на артистичната сцена в Белград. Чрез различните форми на представяне публиката можа да види настоящата продукция на артистите от сдруженията на художниците Дез орг, Точка за художествен експеримент, Спирка, Topiary Art Trust, Свободна култура и Activism Day, Крачеща теория, Културен базар, SEEcult както и издателствата Ренде, Корнет и Беополис. Тази година фестивалът посвети много внимание и енергия на уъркшоповете и различните видове образователни лекции.

Особено интересен беше уъркшопът на Миша Савич (музикант, експериментална музика), реализиран в планетариума на Калемегдан. Атмосферата на късния летен следобед в близост до реката изведнъж се промени с влизането в тъмното пространство, което някога е било турска баня. Върху сферичния таван беше прожектирана небесната карта, видяна само от опитното око на астрономите, именно от точката на белградската географска широчина и дължина. Всичко това беше съпроводено от манипулирания звук на математическите равенства.

След това преживяване, изкачвайки се по стръмните стъпала към крепостните стени на Калемегдан и уъркшопа на Йован Чекич, публиката беше посрещана от Вера Стеванович и проекта й „Колекционер на реки‛. Художничката години наред събира реки – реки от Африка, Азия, Южна Америка, Европа, от Балканите, от Сърбия… Тя призоваваше всичко хора с добра воля да донесат шишенце от тяхната река, без значение от къде извира и къде се влива, и точно тук, над устието на Сава в Дунав, да дадат своя приток в речното корито, променяйки познатата география, която свързва, а не разделя.

Уъркшопа на Йован Чекич (философ и компютърен дизайнер) се занимаваше с обработването на фотографията и нейните наративи, превръщайки ги във видео - комбинация от картина и текст, която по игра на случайността във всички видео проекти се появяваше без звук. В тази нощ публиката на терасата на военния музей под огромните дървета остана без дъх пред невероятно чувствените и спокойни визуални творби на младите артисти – участници в уъркшопа.

От останалите представяния бих споменала уъркшопа на режисьора Душан Макавеев, който вдъхнови участниците със своята съсредоточеност и преданост към филма. Дори само неговото присъствие променяше атмосферата, стойностните критерии растяха и художествените възприятия се отваряха от само себе си.

Като истинска противоположност бих споменала уъркшопа за графити с участието на един от най-добрите белградски художници, който тясно сътрудничи с колегите си от България, Босна и Хърватия.

В рамките на визуалната програма на БЕЛЕФ 2007 бяха направени десет билборда, представящи темата на фестивала „Тук и там е тукашно‛, които бяха поставени из целия град. Тук бяха и видео проектите от мрежата ‛Upgrade!‛, прожектирани от витрините на културните институции на главната улица, лекциите на сръбските и чуждестранни преподаватели и галерийни уредници.

От 18 реализирани проекти в закритите и открити пространства, бих отделила проектите на Янош Шугар (Унгария) ‛Патрул във времето‛. Проектът преди БЕЛЕФ е реализиран в Загреб и Будапеща, а неговата реализация в Белград представляваше допълнителна провокация. Той се състоеше от събирането и пазенето на личните истории на случайни минувачи, попаднали на Калемегдан. Всеки, който имаше желание да разкаже някаква история в продължение на десет минути, записана с диктофон, получаваше символично парично възнаграждение. Историите до края на фестивала се публикуваха във формата на вестник и представяха невероятен поглед върху живота на „обикновените хора‛. По необичаен начин беше дадено правото на глас на онези, чиито глас не се чува, като същевременно се получаваше една твърде интригуваща картина на обществото.

Клер Фонтен с проекта си „Strangers everywhere‛, в буквален превод ‛Навсякъде чужденци‛, реализиран тук като „Винаги чужденци‛, за мен беше едно от ключовите представяния на миналогодишния БЕЛЕФ. Той представляваше четириметрови червени неонови букви в две думи „Винаги чужденци‛ и излъчваше силно емоционално послание. Цялостната история на проекта, неговите политически междуредия и историята на самата фраза „навсякъде чужденци‛ не беше известна на повечето случайни минувачи. Те, обаче, не бяха необходими, защото силното послание за чужденците, особено на сръбски, осъществи близко общуване в страната, където за някои хора статута на „бежанеца‛ е все още актуален, дори и след повече от 10 години от гражданската война. Посланието като че ли беше засилено от „винаги чужденци‛ и като че ли казваше – навсякъде чужденци, завинаги чужденци, отчуждени от другите и отчуждаващи себе си от обкръжението. Проектът докосна една изключително важна точка на преплитане между личното и обществото. Моментът, от който няма връщане и чувстваме неприязън към средата, на която искаме да се противопоставим. Секундата, когато приемаме, че всяко решение има тежест и последствия върху т. нар. икономия и екология, върху някой, който не познаваме и никога няма да опознаем, но също така и че индивидуалното противопоставяне срещу глобалната система не изключва и самите нас от тази система. Необходимо е от нищото да създадем собствен свят, едва крепящ се именно върху системата, на която се противопоставяме.

Кале Бролин (Швеция) представи два видео проекта. Единият е сниман в Талин (Естония) с две момичета, разказващи за хобито си да ходят по покривите, което е опасно, но чрез разказа си за опасността те всъщност обясняват собствения си живот като правят необикновени сравнения. Вторият представлява разговор с младеж, който живее в къща, построена върху покрива на някаква сграда в Белград. С помощта на неговата история може да се види как Бролин изследва индивидуалното по отношение на колективното, мястото, където живееш по отношение на света. Изключително фин и непосредствен подход към работата и средата, на която Бролин не принадлежи, изследва жизнения опит, описващ как се живее днес, и тук, без значение дали това е Швеция, Естония или Сърбия.

Групата „Шкарт‛ на Янко Павлович и известния концептуалист Ера Миливоевич по собствен начин изграждаха връзката с мястото на собствения си живот. Групата „Шкарт‛, заедно с хора „Пррроб:а‛ (в превод „Рееепетици:я‛), пееха на живо в една от крепостните врати –Стамбол капия, на пенсионерите, които традиционно играят шах в Белградската крепост. През това време Ера Миливоевич чрез многочасовите си видео записи запаметяваше моментите и всеки ден ги показваше на публиката, връщайки времето.

Тази толкова разнообразна програма далеч надхвърли обикновената статистическа цифра от 47 проекта, надхвърли и географията, от където са дошли гостите и разстоянията, които са изминали. Не е лесно на продуцента на една такава визуална програма да прекара лятото в забързаната атмосфера на фестивала в непрекъснат недостиг на време за подготовка. Но наградата е неизмерима, когато съвсем неочаквано в далечните европейски градове срещне артистите, които е опознал в Белград.

Един от най-големите успехи на фестивала, за който вътрешно се радвам, е, че проектът „Невидимо дърво‛ на Янко Павлович, след топлото и непосредствено разбиране на публиката, е прехвърлен за постоянно в Белградската ботаническа градина. Той представлява табели, напомнящи тези от парковете за редки и стари дървета, но с хуманно предназначение: невидима бреза за мечти, невидим дъб за дълбоки мисли, невидим ясен за обяснения в любов… В Ботаническата градина табелите ще объркват изненаданите посетители на този оазис на спокойствие в центъра на града и с жизнения си хумор и поетически бележки винаги ще напомнят, че дърветата, които не съществуват, всъщност съществуват… в нас самите.
още от автора
Миряна Стоядинович е магистър на изобразителните изкуства, в момента на специализация в Института „Пит Цварт‛ (Ротердам). Тя е председател на сдружението на младите художници „Дез орг‛. Работи като продуцент на визуалната програма на Белградск


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”