Думи срещу думи ( литература), брой 6 (2754), 14 февруари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Абортиралата стачка и нейните плодове
Български  |  English

Абортиралата стачка и нейните плодове

Едва ли някой е забравил учителската стачка от началото на тази учебна година. Макар че никой не говори за резултатите от нея. Защото видими резултати няма. Спекулативната инфлация лакомо погълна беглия скок на заплатите; държавната милост не подслади живота на българския учител, а остави в съзнанието му горчивата утайка на недоволство и унижение, която той ще преглъща с десетилетия. Всъщност за тази утайка искам да кажа нещо, защото тя е резултатът, за който всички отказват да говорят.

Това, че медиите веднага забравиха стачката, едва ли учудва някого. Това, че политиците си измиха безгрижно ръцете – още по-малко. Има обаче едно друго мълчание, което не е нито цинизъм, нито безгрижие. Това е мълчанието на учителите. Те отдавна не разговарят за стачката помежду си и произвеждат лаконични отговори с видима неохота, ако се опиташ да ги попиташ за нея. Това мълчание е травма, такава колективна травма, каквато не се е случвала от много години в българското общество и навярно никога друг път сред учителското съсловие. Гневът им беше трупан с десетилетия; силата на стачката идваше много отдълбоко, от едно дълго потискано чувство за социално маргинализиране и държавно безучастие към учителската професия. Сдружаването, усещането за колективна сила в първите седмици създаде онзи тип бунтовно опиянение, който Вазов изрече с думите „пиянство“ и „безумие“, пишейки за историческата авантюра на българския народ през април 1876. И съвсем както във финала на романа „Под игото“, с края на стачката всички врати и прозорци (към душите) на хората се оказаха затворени. Сред нашите учители се говори, че никога повече, каквото и да стане, няма да се вдигнат на нов протест. Тази смърт на тяхното самочувствие, това насилствено приспиване на желанието им за активност според мен е най-важният, за съжаление тъжен, резултат от най-голямата стачка в историята на българското учителство.

Има, разбира се, и други резултати, не по-малко закономерни и тъжни в своята негативност. Отчаянието и унижението раждат безотговорност и нихилизъм. Цинизмът в управлението на една държава разрушава морала в поведението на управлявания народ. Разпитах в няколко издателства, които се занимават с учебна и учебно помощна литература. Всички ми отговориха, че продажбите на техни издания са затихнали както никога досега. Малките издателства са заплашени от фалит, ако не се ориентират към популярна литература. Голямо издателство като „Просвета“ не успя да плаща заплати на своите служители за известно време. Хаосът с матурите допълнително подклажда нежеланието за работа както сред учители, така и сред ученици. Това поражда паника около предстоящото дипломиране. Отваря се небивал пазар за частни уроци – въпреки всички смешни, но затова пък официални твърдения за неговото ограничаване. И дали ще се намери някой, който да бъде учуден от лошата работа на преподавателите в училище, от пълната липса на желание за допълнителна квалификация, от високите цени на частните уроци, от спекулациите около проверката на матурите? Сред студентите по филологически специалности възможността да станат учители предизвиква чувства в спектъра между погнусата и презрението. Кой ще упрекне и сегашните, и бъдещите учители, без да си даде сметка за провала в отношението към тях?

Учителската стачка завърши, но нейните плодове едва сега започват да зреят. Ще ги виждаме в продължение на дълги години. Ще ги чувстваме по децата си, по продажбите на книжния пазар, по намаляващия брой на студентите, които са готови да идат в училище вместо да берат ягоди в Англия. Мълчанието около стачката е вредно; то лекува единствено безсилието на държавните институции, а травмата в обществото остава. Тази травма ще започне да се възвръща като всеки симптом на потиснато унижение и ще възпроизвежда своите вредни ефекти дори върху тези, които вече няма да помнят, че българските учители някога са направили стачка.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”