От въздуха подхванато (радио), брой 6 (2754), 14 февруари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: За Radio Lesbo и другите
Български  |  English

За Radio Lesbo и другите

Ако ефирът на София все по-рядко бяга от модата на комерсиалното форматно радио, то в мрежата напоследък се наблюдават интересни процеси. Една новина от миналата седмица, публикувана на сайта slusham.com: ‛Стартира Radio Lesbo. След като преди време ви обявихме старта на онлайн гей радио Идея, няма как да подминем и... новото онлайн радио LESBO.“ Няколко пъти се опитах да хвана част от предаване на Radio Lesbo, но явно след старта създателите му имат някакви технически проблеми. И на отделеното място за програмата на радиото все още няма изчерпателна информация. Това, което знаем към момента: онлайн радиото е предназначено за виртуална общност, която има свой IRC канал и форум. За разлика от новата онлайн станция, „Българското гей радио ИДЕЯ“ може да бъде слушано в интернет денонощно. А на сайта е отбелязано: „Радио ИДЕЯ има подписан договор с Профон и плаща месечна такса за правата върху музиката, която излъчва.“

Списъкът със специализирани радиостанции не може да спре дотук: EILO.org е интернет радио с шест (!) различни станции електронна музика. Потребителите могат да свалят излъчваната музика и да създават свои плейлисти с най-харесваните от тях сетове. Цялото съдържание е под лиценза Creative Commons. EILO.org неотдавна навърши една година. Или вдъхновената от едноименния клуб виртуална „Радиоточка Строежа“ (за българската и световната алтернативна музикална сцена). Или амбициозното младежко Online Radio Vladislavovo. Или новото "Радио Джипси", което „има за цел да сприятелява ромите и света“.

Изброявам тези имена от мрежата, защото те са актуални примери за обществени, свободни, независими, граждански радиопрограми, които засега нямат шанс да се появят в скучноватия ефир на София. За разлика от Париж, където на 106.3 FM може да бъде слушано лапидарното Fréquence Paris Plurielle, или Виена с нейното свободно радио ORANGE 94.0 (с около 200 рубрики в програмната си схема). Българските радиостанции на нестандартната идея в момента имат твърде ограничен кръг слушатели, рядко печелят от реклама, а техните създатели в повечето случаи са любители, които работят на доброволни начала.

Защо се получи това виртуално „капсулиране“ на радиообщности? От една страна, за лудостта на пазара „рискът“ от включването в програмата на твърде профилирани предавания е неоправдан. От друга, новите медии все още не са достатъчно професионални. Повечето от тях поемат непосилната задача да реализират 24-часова програма (от която само няколко часа всъщност заслужават внимание), вместо да предвидят възможността за обединение на няколко радиостанции. А опитът на свободните и независими радиопрограми в Европа е в тази посока - многобройни продукции на една честота, изготвени от различни екипи. Засега свободните български радиостанции могат да се обединят единствено в нова виртуална радиостанция, която (с по-добра и по-пълна програмна схема) има свои потенциални слушатели из мрежата. При успешен проект ефирът не е непреодолимо препятствие. Но ако различните общности все по-малко се познават и „капсулирането“ се запази, радиостанциите им ще звучат само като плейлисти.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”