Български  |  English

Африка - ЕС

През 2050 г. населението на Африка ще е 1.9 млрд души по данни на ООН. Континентът, който е втори по големина и по население в момента, е единственият, който все още не е променил демографските си показатели – процес, който приключва с трансформирането на традиционното общество в модерно. Или по-просто казано – африканските жени ще продължават да имат минимум по 5 деца и Нигер ще остане на първо място по раждаемост.

Ето защо въпреки бедността, въпреки отрицателния естествен прираст в Ботсуана, ЮАР, Свазиленд и Лесото (заради факта, че там 63% или 24.7 млн. души от всички носители на ХИВ са африканци) континентът след не повече от 50 години ще е най-многобройният.

А това е любопитна новина за богатата Европа, където населението застрашително застарява. В Париж прогнозират, че през 2050 г. ще имат нужда от двойно повече имигранти в сравнение с 1990 г. В по-прецизните парижки изчисления се посочва, че за да се запази активно работещото население в сегашните параметри, до 2050 г. в страната трябва да бъдат ‛внесени‛ 5.5 млн. чужденци. Интересна е досегашната тенденция на намаляване на имигрантите в света – през 1910 г. те са представлявали между 5% и 10%, а в момента те са 200 млн. или 3.1%, като половината от тях са африканци. Необразовани и млади.

44% от населението в Африка в момента е на възраст до 14 години. Това би означавало бърз икономически ръст и намаляване на бедността - при условие, че младите са образовани.

По последни данни обаче над 65% от децата между 7 и 14 години работят и не ходят на училище. Освен това само 30% от селското население имат достъп до инфраструктура. От друга страна през последните години в Мавритания и Ботсвана над 90% от учениците завършват основното си образование. С тези две бели лястовици Африка би била по-скоро екзотична, отколкото образована.

Континентът продължава да е загадка – особено за Световната банка и за Международния валутен фонд, чиито специалисти търсят причината за неуспешния, дори за обременяващия ефект от реформи в над 30% от африканските страни. Трябват познания. Неслучайно експерти от Световната банка твърдят, че знанията, които Азия може да предаде на Африка, биха изиграли по-важна роля от търговски политики и инвестиции. Така през 2050 г. Африканският съюз и Мароко (от всичките 53 държави само Мароко не е член на съюза) биха се превърнали във втори Китай – нов конкурент на вече по-малко богатата и още по-остаряла Европа.



Брюксел спасява задния двор с бяла страница

Големи надежди се възлагаха на срещата на върха ЕС – Африка, която се проведе в Лисабон на 7 и 8 декември м.г. В Триполи се надяваха да получат компенсации за времето на колониализма, в Брюксел - да подпишат ново търговско споразумение с африканските страни, в Мадрид – да изчезнат люлеещите се салове с полуживи сенегалски имигранти.

Реално обаче по време на срещата се разлюля само юмрукът на президента на Зимбабве – Робърт Мугабе, който използва „запазената си марка‛, за да отговори на въпроса какво е посланието му към ЕС. От Брюксел отлагаха срещата на върха от 2003 г. именно заради нежеланието си да поканят Мугабе, обвинен в нарушаването на човешките права в родината му. В крайна сметка лисабонските власти отстъпиха пред настоятелните молби на африканските държави. Мугабе присъства на срещата, а британският премиер Гордън Браун и чешкият му колега Мирек Тополанек я бойкотираха в знак на протест.

Въпросът за ситуацията в Зимбабве бе поставен, дни преди срещата, и от няколко европейски и африкански писатели, които разкритикуваха в специално писмо ‛малодушието‛ на своите лидери. Вацлав Хавел, Гюнтер Грас, Роди Дойл, Том Стопард, Колъм Тойбин, Юрген Хабермас, Дарио Фо, Франка Раме, както и Уоле Шоинка, Чимаманда Нгози Адичи, Бен Окри, Надин Гордимър, Джон Максуел Кутси се възмутиха, че на срещата на върха ЕС-Африка не е предвидено приоритетно обсъждане на болни теми като Дарфур и Зимбабве.

Нигерийският нобелов лауреат за литература Уоле Шоинка посочва в писмото, че африканските лидери предпочитат личното си спокойствие пред страданията на милиони. Невъзможно е да се празнува нова ера на приятелство между Европа и Африка, докато се мълчи за Дарфур и Зимбабве, твърдят писателите.

Противно на тона в писмото, при откриването на срещата в Лисабон португалският министър-председател Жозе Сократеш обяви, че ще се обсъждат всякакви въпроси, без никакви табута. Освен това и председателят на Европейската комисия португалецът Жозе Мануел Дурау Барозу анонсира, че сред основните теми ще са помощите, които ЕС предоставя на Африка, спазването на човешките права и борбата с нелегалната имиграция в Западна Европа.

В крайна сметка участниците в срещата на върха – представители на 27 европейски и на 53 африкански страни приеха Лисабонска декларация, включваща ‛Обща стратегия‛, придружена от план за действие до 2010 г. В него се предвижда активно сътрудничество между европейските и африканските страни в осем приоритетни сфери, сред които: поддържане на мира и сигурността; спазване правата на човека; търговия; енергетика; глобално затопляне; имиграция, наука.

Без да се обосновава научно, по време на дискусиите Робърт Мугабе напълно емоционално обяви, че Зимбабве никога вече няма да е колония. Той обвини ЕС и по-специално Германия, Швеция, Дания и Холандия в арогантност и в комплекси за превъзходство. Мугабе бе провокиран от изявления на представители на четирите страни, които не скриха възмущението си от нарушаването на човешките права в родината му. Германският канцлер Ангела Меркел бе неочаквано ясна в изказването си, че ситуацията в Зимбабве вреди на образа нова Африка, заради което медиите в Хараре я нарекоха расистка.

Освен въпроса за Зимбабве европейските лидери засегнаха и случая със Судан и поискаха от президента Омар Хасан ал Башир да позволи бързото разполагане на мироопазващи сили на ООН в Дарфур, за да бъде спряно дългогодишното кръвопролитие в района.

След като бе планирана следващата среща на върха ЕС – Африка – за 2010 г., либийският лидер Муамар Кадафи предложи събитието да се състои в родината му, вероятно за да може по-настоятелно да иска компенсации за периода на колониализма. Може би тогава предложението на Кадафи би се приело, имайки предвид неговите отношения с френския президент. Никола Саркози, който не пропускаше случай да защити Кадафи, по своеобразен начин се застъпи и за Робърт Мугабе, обявявайки, че лидерът на Зимбабве не е най-големият проблем на Африка и че е недопустимо решаващата среща да се пропилява заради критиките срещу една личност.

От името на всички африкански лидери президентът на ЮАР Табо Мбеки помоли Брюксел да им бъде дадена възможност сами да решат политическите си проблеми.

Африканските лидери не отстъпиха и пред искането на ЕС за постигане на споразумение за икономическо партньорство, което да замени досегашния преференциален търговски режим, прилаган в продължение на 30 години към 78 страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския район. Смяната трябваше да стане до 31 декември 2007 г., като срокът бе определен от Световната търговска организация, която обяви, че преференциалният режим е несправедлив и нарушава международното право. Любопитното е, че дни преди срещата в Лисабон, Зимбабве даде съгласието за подписването на ново споразумение, което предвижда стокообменът между ЕС и Африка да се извършва без квоти и митнически такси. Изключение ще се прави за ориза и захарта, изнасяни от Африка, както и за европейските земеделски продукти, които ще продължат да бъдат обмитявани.

Отказът на Африка да приеме новото споразумение е очакван заради нерешения от десетки години проблем с изхранването. Неслучайно Световната банка преосмисля политиката си, като поставя земеделието на първо място сред приоритети си - нещо, което се случва за първи път за последните 20 години. Освен това и фондацията на Бил Гейтс, и бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан обявиха, че ще работят за ‛Зелена революция‛ в Африка - подобна на тази, започнала през 60-те години в Азия и видимо променила континента.

Не на последно място Брюксел също се зае да обмисля промени в африканската си политика. Причината - настъпващите китайски инвеститори, заради които ЕС може и да не бъде, както досега, най-големият търговски партньор на Африка. Въпреки ‛заплахата‛ от Пекин, ЕС е категоричен, че няма да се състезава с Китай и съответно няма да занижава критериите си за водене на добра политика и за спазване на човешките права в Африка.

В същото време някои анализатори смятат, че подписаният документ за стратегическо сътрудничество, в който се предвижда ‛политическо партньорство между равни‛ за преодоляване на ‛общите глобални предизвикателства‛ е само фалшива примамка, която отклонява вниманието от търговски преговори, водени на закрито.

Други наблюдатели пък откриват, че европейците са еволюирали в посока на по-слабо идеологизиране на политиката. Европа е станала по-учтива и не учи всички и навсякъде как да прилагат нейните ценности. Това ново отношение е функция на икономическите интереси на Стария континент. На всички в Брюксел е ясно, че докато спорят за принципи, Китай печели позиции в Африка с по-активна и систематизирана политика.

Реално срещата в Лисабон целеше да спаси бившия ‛заден двор‛ на Европа, където в момента Китай, Русия и Индия са посрещани с разтворени обятия. Ето защо отсъствието на Гордън Браун не бе аплодирано от европейските му колеги. Жозе Мануел Барозу дори му припомни, че лидерството изисква ‛да си готов да се срещнеш с хора, с които майката ти не би искала да се виждаш‛. Според някои изказването на председателя на ЕС е удар срещу Лондон, който постепенно губи от авторитета си на световната политическа сцена и дори не може да убеди Стария континент, че Мугабе трябва да си стои вкъщи.

Загубата на Лондон обаче не е случайна - през 1916 г. британците присъединяват Дарфур към Судан. Така е ликвидиран султанатът с над 300 години история. Друг грях британците имат и към Зимбабве, след като години наред подкрепят Мугабе, който е начело на страната от 1980 г. Ето защо не би било погрешно да се смята, че в този момент африканците жънат това, което британците са засели.

Вероятно част от европейските лидери осъзнават този тъжен факт - и заради това така обнадеждено португалският премиер Жозе Сократеш обяви, че срещата в Лисабон отваря бяла страница за нов етап в отношенията между двата континента – динамичен и взаимно изгоден.
още от автора


Африка: Площ 30 221 532 km² или 20.3% от сушата; население - 944 млн. или 14% от земното население. БВП - $ 2.572 трилиона, БВП на глава от населението - $2,975. Икономически ръст за 2007 г. - 5.5%, външен дълг - 25.5% от БВП. Милионери - 0.01%, живеещи с под $1 долар на ден - 36.2%. 11.8% изповядват местни религии, 40.5% - ислям, а 46.3% - християнство, от тях - 80 млн. протестанти, 75 млн. католици, 36 млн. православни.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”