1" /> Култура :: Културен коктейл :: L’Union fait le droit <a href="#1" name="edno">1</a>
Български  |  English

L’Union fait le droit 1

Дата: 10 декември (понеделник) 2007г.
Час: 18.30
Място: Червената къща, ул. ‛Любен Каравелов‛ 15
Събитие: публична лекция на тема ‛Трябва ли да продължи разширяването на ЕС?‛
Участници: Силви Гулар (президент на Mouvement Européenne, France), Четин Казак (депутат в българското Народно събрание), Тони Николов (модератор)
Организатори: Френският институт в София, Център за култура и дебат ‛Червената къща‛, Център за Либерални стратегии, радио RFI-България



ЕС днес. В началото на своята лекция Силви Гулар описа накратко отношенията между страните кандидати и Европейския съюз (ЕС) до последното разширяване. 2004-та година бележи важна промяна в тези отношения – дотогава страните е трябвало да изпълняват поставените от ЕС условия, за да станат част от общността, а сега основният въпрос не е дали новите страни кандидати могат да отговорят на изискванията на ЕС, а дали общността е в състояние да приеме нови членове.

ЕС като проект. Критериите от Копенхаген (1993) задават условията за членство и според техния икономически и политически характер, съюзът се очертава като пространство на свободна търговия, върховенство на закона и демократичен политически ред. Но според Гулар тези критерии не обръщат достатъчно внимание на три основни характеристики на ЕС – чувството за принадлежност към нещо общо, структурата на ЕС като сложен политически ансамбъл и особеностите на неговия социален модел. Така на първо място разширяването на ЕС изисква реформи в неговата институционална структура. Според Гулар работата на сегашната Европейска комисия (Барозо) е по-затруднена от тази на предишната (Проди) поради значително увеличения брой комисари в нея. Това възпрепятства процеса на взимане на решения и се отразява негативно на ефикасността на институцията. Спецификата на работа на Съвета на министрите – взимането на решения без аргументация и обосноваване пред гражданите, довежда до липса на обществен дебат, което допринася за т. нар. ‛демократичен дефицит‛ на ЕС. В това отношение евентуалното бъдещо присъединяване на Турция към общността ще доведе до нови затруднения във функционирането на европейската институционална система.

Третата важна характеристика на ЕС е неговият социален модел (фондовете на ЕС). Приемането на Турция, която вероятно ще се стреми към максимално възползване от този ресурс на общностната солидарност, ще доведе до дисбаланс в бюджета на съюза и до необходимостта от неговото значително увеличаване, нещо, с което страни, подкрепящи разширяването на ЕС (Великобритания), не са съгласни.

ЕС накъде. Относно бъдещето на общността Силви Гулар постави акцент върху необходимостта ЕС да се концентрира върху собственото си развитие – това, което е необходимо, е ЕС да просъществува и да се консолидира като пространство на правото.

Но как може да се отговори на желанието на други страни да станат част от ЕС? Решението е във формата на привилегировано партньорство. Гулар обърна внимание на факта, че има множество форми на сътрудничество и че не е унизително за една страна да бъде в подобна позиция – важно е да се запази партньорството. Политиката на съседство може да се използва и в определени области, за да се върви към по-близко сътрудничество. Съветът на Европа е едно такова пространство на сътрудничество. Относно бъдещите планове за разширяване на общността - в преговорите трябва да се постави акцент върху обективни критерии (права на човека), а не върху субективни (културни и религиозни различия).

Тоягата и моркова. Относно трансформиращата сила на перспективата за членство Силви Гулар отбеляза, че този инструмент за промяна е с ограничени възможности и не трябва да се надценява. От своя страна Четин Казак, в ролята си на участник в дискусията, се съгласи с множество от изложените от Гулар аргументи, но неговата позиция бе, че Европа се развива във времето и се променя, така че не трябва да се изключва възможността от бъдещо разширение. Перспективата за членство е силен мотив за една страна кандидат, която, подложена на метода на ‛тоягата и моркова‛, е склонна да осъществи значими политически, икономически и социални реформи. В същото време Казак подчерта, че формата на привилегировано партньорство, а не на пълноправно членство, се възприема от страните кандидати като членство втора класа. Негов аргумент бе, че когато има политическа воля, много неща са възможни и затова разширението трябва да се забави, но не и да се спре. Така приемането на Турция в ЕС ще увенчае усилията на европейска Турция и ще укрепи позициите на реформаторите в нея.

ЕС е секуларна общност. И двете страни се съгласиха, че религията няма място в дебата за разширението на ЕС – позиция, която за съжаление среди - както в Европа, така и в Турция, не споделят.

Силви Гулар и Четин Казак наблегнаха на факта, че ЕС не е религиозен проект и създаването му няма за цел да реши религиозните проблеми между християни и мюсюлмани.



1‛Съюзът създава правото‛ (Силви Гулар, 10. 12. 2007)
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”