Български  |  English

Йежи Кавалерович (19 януари 1922 – 28 декември 2007)

Още един от изтъкнатите европейски майстори на киното се пресели в по-добрия свят. Един от създателите на феномена ‛полска школа“ през 50-те години на миналия век, заедно с Вайда, Мунк и Хас, Кавалерович има 17 филма. Не са толкова много, но са обречени на успех – най-вече заради комуникативността си. А тя идва от умелото разказване на историята през перипетиите на личната съдба или талантливата екранизация на класическата полска литература: „Истинският край на голямата война“ (1957), „В нощния влак“ (1959), „Майка Йоана от ангелите“ (1961), „Фараон“ (1961), „Quo vadis“ (2001)...). Носител е на награди от Кан, Венеция, Берлин, номиниран е за ‛Оскар“...

След като в края на 80-те е снимал край Плевен „Пленникът на Европа“, посветен на Наполеон, през 2002 Йежи Кавалерович дойде в София за премиерата на „Quo vadis“ по едноименния роман на Сенкевич . Незабравимо е настроението, останали ми от разговора с него – свеж, достолепен и остроумен. Тогава Маестрото ми сподели визията си за днешната същност на киното: ‛Според мен има три велики теми, с които си струва да се занимаваме: Любов, Политика и Вяра... Напредването на технологиите промени самия филмов разказ. Днес вече филмите не се творят, а се калкулират. Всичко се промени - няма вече режисьорско кино, а само продуцентско. И се понесохме стремглаво към комерсиализацията. Това е и добре, и зле. Но едва ли нещата ще се променят.“

А Йежи Кавалерович вероятно вече се забавлява с прогнозите си в небесната компания на доста Велики.

Г. Д.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”