Мрежа/паяжина ( интернет), брой 1 (2749), 11 януари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Обществено достояние | CC
Български  |  English

Обществено достояние | CC

Някои мрежови общности (boingboing.net, xanga.com) на първи януари си честитят Public Domain Day. Първият ден от всяка една година е всъщност датата, на която голям брой художествени произведения, научни трудове, изображения, нотни партитури, сменят статута си и от охраняван обект на притежание стават достояние на човечеството. В различните страни законите за авторско право са различни, но може да се каже, че цивилизованият свят се дели на две половини, в едната от тях произведенията стават обществено достояние 50 години след смъртта на автора, а в другата това ограничение достига до 70 години. Канада например е от първата група страни, докато Австрия е от втората. И тъкмо тази разлика доведе миналата година до закриването на един ценен мрежови ресурс - International Music Score Library Project. Тази виртуална библиотека, изградена на уики-принцип, от датата на своето създаване (16. 02. 2006) до деня, в който получи от адвокатите на виенската фирма Universal Edition нота за преустановяване на дейността си, успя да събере в архива си, поне според wiki, над 15 000 партитури за близо 9000 произведения от над 1000 композитори. На 19.10. м. г. тя просто престана да съществува, макар по общо мнение да имаше не малко шанс да осъди в замяна австрийците.

По подобен начин през 2004 в Германия, заради нарушаване на правата над произведенията на Адорно, бе заплашен със закриване сайтът textz.com, а основателят на общността, Себастиян Лютгерт, със затвор. Теxtz е студентски проект, стартирал през 2001 и събрал с невероятна скорост богата библиотека предимно от медийна теория, циркулираща свободно из мрежата или пък сканирана от печатни носители, страница по страница, обработвана след това с програми за разпознаване на текст и после трансформирана в ASCII код. Себастиан се отърва от затвора, а общността продължи да съществува, макар и в някаква по-затворена форма, но това бе постигнато не без съпротива.

Напоследък няма много анархия и романтика в мрежата, затова пък от време на време има по някоя добра новина. Америка, която също като Австрия бди с орлов поглед за нарушения в копирайта, тази година свободно предоставя на света творбите на Гершуин, Лъвкрафт, Вилхелм Райх, а от страните с 50 годишно ограничение публично достояние стават Никос Казандзакис, Ян Сибелиус... също както, с преминаването от 1 януари 2008 към ново копирайтно законодателство, от руската wikipedia изчезват произведенията на Ахматова и Пастернак, Маршак и Агния Барто, Манделштам, Паустовски, Хармс, Гумильов, Платонов, любимите от детството ни Чуковски и Каверин. Те ще могат да бъдат четени свободно едва през втората половина на века. А "Майсторът и Маргарита", публикувана през 60-те, ще бъде забранена някъде докъм 2030.
Копирайтът има своята логика – печалба, основана на голям брой продадени копия. Има обаче и други видове логика, не задвижвана от алчност, и това е логиката на тези, които искат да четат. Не е нужно да кръстосваме дълго интернет, за да открием такива. Има ги достатъчно и в българската Мрежа. Ще припомня един особено фрапантен пример, който дава доста сериозен повод за размисъл - сблъсъка между ИК Труд и Виктор Любенов, създателят на библиотеката bezmonitor.com през пролетта на 2006. Най отвратителното в случая бе, че претенциите на издателската къща бяха насочени към ресурс за незрящи хора.

Не са много тези, които се вълнуват какво и как се случва с едно произведение след изтичането на авторските права над него, дали то се превръща в обществено достояние, или става притежание на държавата; и има ли изобщо някакво официално становище по въпроса. Още по-малко са тези, които се питат цензура ли е копирайтът, или чисто и просто бизнес. Немногобройността на мислещите обаче съвсем не винаги означава неспособност за оказване на съпротива при рекет.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”