Косъмче от четка (изкуство), брой 1 (2749), 11 януари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Лорънс Шилър в София
Български  |  English

Лорънс Шилър в София

Чудно как едно кратко и забързано десетилетие може да остави такъв знак върху съвременната история и да отприщи един съвършено нов светоглед. Става дума за 60-те - едно десетилетие, отдадено на секса, наркотиците и рокендрола, на политическите скандали и войни, на революциите и утопиите...

60-те обаче пристигнаха тук може би някъде през 80-те или дори по-късно, и то направо като готов промоционален пакет от поп идоли - Мерилин Монро, Че Гевара, Анди Уорхол, братята Кенеди, Бийтълс, Дорс, Лед Цепелин, Ролинг Стоунс, Алфред Хичкок, избрани фрагменти от американската история, от киното, „Прави любов, а не война‛... Всичко това се появи при нас като вече завършен продукт на едно всъщност непознато време, на непозната култура, изобщо като корекомска стока. Мнозина от по-старото поколение тук вече живееха с 60-те почти апокрифно, но за повечето това време беше просто серия от манифестации, партийни събрания, пленуми и конгреси, Кремиковци, Паша Христова, Юрий Гагарин и толкова.

Ние не видяхме 60-те, но ги консумирахме по-късно, жадно, настървено, къде съзнателно, къде не. Едва сега 60-те пристигнаха тук отново с една изложба. Известният американски фотограф Лорънс Шилър дойде, за да ги покаже и разкаже от първа ръка, в най-автентичния им вид. Изложбата му „Мерилин Монро и Америка през 60-те години‛ стана един от културните хитове на миналата година в София, с рекорден брой посетители, както се случи с повечето пътуващи изложби, които имахме късмета да видим и тук. В това, разбира се, няма изненада, тъй като само името Мерилин Монро е достатъчно обещание за интерес на всички нива. В Националната галерия за чуждестранно изкуство са подредени всички 70 снимки, подбрани за експозицията от продукцията на Шилър, които след София продължават своя път към Лос Анджелис, Сан Франциско, Пекин, Дюселдорф и Хонконг.

Лорънс Шилър е роден през 1936 в Бруклин и израства в Сан Диего. След като се дипломира, започва работа като фоторепортер в списание „Life‛ и в Saturday Evening Post. През 60-те той е човекът, който се оказва винаги на точното място и в точното време с фотоапарат в ръка. Така успява да улови момента, в който Ричард Никсън губи от Джон Кенеди президентските избори през 1960 и сълзите в очите на неговата съпруга. В неговият обектив са и знаменитият Мохамед Али в двубоя, с който печели олимпийската титла, Клинт Истууд в апогея на спагети уестърна, Бъстър Кийтън месеци преди смърта си, Бети Дейвис на 54 години, дивото дете на Холивуд от онова време Тюздей Уелд, самият Лий Харви Осуалд през 1963 и пушката, с която убива Джон Кенеди, затънали в кал морски пехотинци във Виетнам през 1963 година, новоизгряващата група Джаксънс Файв на плажа в Калифорния, Уолт Дисни на откриването на първия Дисниленд в Анахайм.

Лорънс Шилър прави тогава едни от най-знаменитите портрети на Барбра Стрейзанд, на Джак Лемън, на Джеймс Ърл Джоунс, на ЛСД гуруто Тимъти Лиъри и на поета Нийл Касиди, който става прототип на Джон Мориарти от „По пътя‛, на Пол Нюман и Робърт Редфорд като Бъч Касиди и Сънданс Кид.

Едва ли в тази изложба могат да се отделят специални акценти сред фотографиите, пък и няма смисъл. Особено харизматично действат портретът на Робърт Кенеди в самолета по време на президентската кампания, в която го убиват; София Лорен и съпругът й Карло Понти във вечерта на Оскарите през 1962, малко след като София Лорен е взела наградата за знаменитата си роля в „Чочарка‛; снимката на Пола Кели за Плейбой от 1969, която прави революция в мъжките списания и портрета на Хичкок заедно с Типи Хедрън от „Птиците‛. Разбира се, сред всичко това се откроява сакралната зала, отделена специално за вечния секс идол Мерилин Монро. Ненапразно фотографът е посветил цялото десетилетие на нея. В изложбата е знаменитата серия, която той прави на снимачната площадка на „Нещо трябва да се даде‛ през 1962, два месеца преди Мерилин да умре от свръхдоза. Филмът остава недовършен.

Въпреки че според самият Лорънс Шилър, 60-те са профучали като забързан кадър, неговият обектив е задържал кипящият живот на това лудо десетилетие с интригите, скандалите и смъртта на кумирите му. Галерията от поп икони разказва историята на това време много по-живо и пълноценно от всичко, което знаем за него досега.
още от автора


Лорънс Шилър, "Мерилин Монро и Америка през 60-те години", Национална галерия за чуждестранно изкуство, 30 ноември 2007 – 15 януари 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”