Български  |  English

Артфилм в Словакия

Въпреки че тази година отпразнува своята 15-годишна история, фестивалът „Артфилм“ (22 - 30 юни) в Словакия едва сега започва да набира международна популярност. Новият програмен директор Людмила Цвикова открито заяви амбиция да му отреди достойно място на картата на световните фестивали и като че почти успя. „Артфилм“ уверено се намести в ролята на подгласник на „Карлови Вари“ – все още не като подгряващ репертоар (заглавията идват със задна дата и нямаше нито една световна премиера), ала донякъде като концепция. Освен това, „Артфилм“ се провежда в старинния град Тренчин и прилежащия му курорт с минерални бани Тренчианске Теплице, а това го сродява с Карлови Вари и като дестинация.

На почит са славяноезичните филми, срещани като отделни заглавия в различните секции или обособени в отделни панорами. Тази година това бяха „Ново руско кино“ и „Източна панорама“, която се съсредоточи повече върху киното отсам Азия. „Артфилм“ се проведе в звездно-приятелска атмосфера. Почетни гости бяха Изабел Юпер, Роман Полански, Иржи Менцел, Олег Табаков, в журито участваха Джафар Панахи (председател), Миряна Каранович, Иля Хржановски, но скромната площ на града и малкото на брой фестивални пунктове осигуриха почти непосредствен контакт между публиката и нейните кумири.

Гвоздеят сред паралелните събития бе концерт на Горан Брегович и неговия „Оркестър за сватби и погребения“, включил в състава си две български народни певици.

Филмовата програма се отличи с умерено количество и качествен подбор и в четирите конкурсни програми – игрална, документална, късометражна и източна. Основен недостатък на игралната селекция бе, че участваха заглавия, вече отличени с респектиращи награди в рамките на по-големи фестивали. Такива бяха норвежкият „Отплата“ на Йоаким Триер („Златно лале“ от Истанбул и приз за режисура от миналогодишното издание на Карлови Вари); също и аржентинският „Другият“ на Ариел Ротер (2 „Сребърни мечки“ на последното „Берлинале“ за режисура и най-добра мъжка роля на Хулио Чавес). При такава конкуренция очевидно компромисно и съобразено с мащабите на „Артфилм“ бе решението на журито да подели голямата награда между сръбския „Клопка“ на Сърджан Голубович и бразилско-руския „Мечтите на рибаря“ на Кирил Михайловски – и двата участвали на София Филм Фест. Наградата за документален филм отиде при визуално аскетичния, но въздействащ „Там долу (Франция/Белгия, реж. Шантал Акерман) за ежедневието в предградията на Тел Авив, а румънската битова трагикомедия за баща и син в търсене на един телевизор „Тръба с калпак“ бе обявена за най-добър късометражен филм. Фаворитът сред заглавията от „Източна панорама“ бе босненската „семейна война“ в риелити формат „Мама и татко“ на Фарук Лончаревич.

Руската панорама бе може би най-добре организирана концепуално и макар скромна откъм брой заглавия, предостави на публиката основни тенденции в руското кино. На двата противоположни полюса бяха агресивният „Жив“ на Александър Веледински, жонлиращ с парещата тема „Чечня“, фотошоп-визия и мощен саундтрак срещу нискобюджетния „Прах“ на Сергей Лобан, заснет при оскъдни условия и човъркащ в главата на невзрачен комплексар, а оттам и на цяло поколение, зомбирано от медийната норма за красота. Те бяха и крайните точки в диапазона от филмова естетика, която се опитва да обхване „Артфилм“ в Тренчин. Засега това се случва малко колебливо и хаотично, но с хъс и обещаващ професионализъм.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”