Български  |  English

Още едно театрално пространство

Делта, спектакъл от жанра физически театър. Идея, режисура, хореография, музикален колаж – Satores (Петър Тодоров и Грегор Камникар). Художници Ханна Шварц и Марина Янева. Консултант Барбара Новак. Участват Тони Пашова, Десислава Минчева, Людмила Митева. Продукция на Фондация ‛За Родопите‛, Бостина. Копродукция с Опс!, Любляна; Станица, Жилина; Театър дес Аугенбликс, Виена. Представление в Музикалния център ‛Борис Христов‛, 9.6.2007.



В рамките на Третия фестивал на изкуствата, провеждан от Музикален център ‛Борис Христов, имаше и театрално представление – ‛Делта‛. Когато двайсетината зрители – толкова можеха да седнат около стените с окачени картини на уютната зала с великолепна акустика, чакахме да стане 21.00, за да започне спектакълът, никой не знаеше на какво ще присъстваме. В лаконичната листовка пишеше: Делта е мястото, където реката среща морето. Място, където познатото среща непознатото. В представлението това е територията, където животът и смъртта се срещат и преплитат… ‛Делта‛ ти предлага едно пътуване към и вътре в себе си. От теб зависи с какъв багаж ще тръгнеш и ще поканиш ли някого да те придружи.

Не зная дали това е физически театър, не зная дори какво точно е физически театър, но действието неусетно ме завладя, абстрактният му характер, неговата пластична обобщеност и енергична заразителност бяха очевидни. Това едва ли е театър, чрез който можеш да разкажеш някаква ясна история, но е театър, който търси изразни средства за отпращане на зрителя към въпроси и усещания, на които сякаш не смеем да се отдадем в нашия делник. Виковете и шепотите ни за живот, кошмарите ни, непрекъснатите ни опити да търсим баланса (дори физически) и хармонията, поривът ни към небето и преодоляването на притеглянето на земята (и като метафора), телата ни – така ограничаващи ни, но и така обсебващи ни… - ето някои от нещата, които по-скоро усетих, отколкото разбрах в този тревожен спектакъл.

Помислих си, че в Бостина (край Смолян) млади театрали търсят как да се изрази трудно изразимото, как да разширят границите на театъра. В това има нещо много обнадеждаващо и смислено.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”