Български  |  English

Трафик - една полукураторска изложба на Шипка 6

С полукураторска не искам да кажа, че откритата в средата на май обща изложба живопис в Националния изложбен център за съвременно изкуство - ‛Шипка‛ 6, е непременно лоша, просто не е по-добра от много други. Нито претенциозното заглавие, нито предварителните намерения на организаторите за изложба - провокираща социалната рефлексия на съвременния художник, неговата нравствена и артистична чувствителност към действителността с нейните социално-психологически и културно-естетически феномени - ми се виждат достатъчно убедително защитени. По-скоро не голяма част от представените творби са в тази посока. Не става ясно нито от текста, нито от самата изложба в какъв смисъл понятието трафик се отнася към социалната проблематика. Дори погледнато най-общо, то се свързва с преносa на нещо или с движението по някакъв път. А ако някой иска да го натовари с други смисли и значения или акценти, трябва задължително да го изясни. Единственият текст към изложбата е цитираният по-горе преслист, който дори не фигурира в залата. И въпреки категоричността на изразените намерения в него (звучи не просто като информация за пресата, а като кураторска концепция), не се разбира кой е авторът му.

Та с какво разполага зрителят? С огромен надпис ‛Трафик‛ на входната врата на изложбената зала на ‛Шипка‛ 6, задаващ определена тема, претенции за ‛ново, активно, социално заредено изкуство‛, които не се оправдават, с известни изключения, от представения художествен материал. Аз лично бих предпочела изложбата да се казва просто ‛Изложба живопис - 2007‛, а ако в нея се откроят определени тенденции, толкова по-добре.

Според мен в така поднесената изложба се обособяват няколко ясно очертани групи: първата - на работи, които наистина интерпретират темата, като в тях социалният момент е третиран на по-високо смислово ниво. Такива са на Димитър Яранов – ‛Трафик – изток (Затвор)‛, ‛Трафик – запад (Магистрала)‛, на Елена Панайотова и Николай Петков, съвременни като проблематика и визия. Триптихът на Светослав Недев ‛Преминаване през никъде‛, подкрепен от анимация, течаща на видео, се отнася към темата по начин, който лично аз възприемам като пътуване навътре в тъканта на самата творба, която от своя страна изразява подсъзнателните импулси на своя създател. Запомня се и експресивният автопортрет в гръб на Мария Райчева, която успява да предаде напрежението от претоварения трафик в ‛17.15 на Орлов мост‛, което доста често сублимира в социални конфликти.

Другата група от работи, които третират социалните проблеми с плакатна яснота, са дело предимно на млади автори и аз бих я нарекла ‛Конфликти на ежедневието‛. Веднага се набиват на очи трите голямоформатни платна на Биляна Доневска, въздействащи с предизвикателната си и доста зловеща визия. И ако целта на авторката е да обърне внимание на заплахата от безогледната консумация на животински, генно модифицирани храни (поне аз възприемам идеята й така), то тя наистина е успяла. Елза Томова се обръща към наболелия проблем за бедните бездомници от улицата в триптиха си, иронично наречен ‛Добре дошли в цивилизацията‛, като впечатление прави не само сюжетът, но и експресивната му трактовка. С ясната си социална насоченост се открояват и работите на Михаела Власева, но в един по-интимен аспект – отчуждението между хората в семейството от различните поколения. Като пряка критика на недъзите на нашето време могат да се възприемат и работите на Любен Стоев и Кирил Иванов, интерпретиращ в картината си (за съжаление твърде невзрачна) актуалния проблем за злоупотребата с наркотици. В наивистичен стил Калин Антонов засяга друг проблем на нашето общество и време - иманярството, а Христо Гърманов - проблема с проституцията. Като социална критика, но не така буквална, могат да се възприемат и платната ‛Конфликти‛ на Васил Абаджиев, изобразяващи животни на заколение.

Третата група се формира от не-фигуралните или абстрактни творби, като те решават единствено присъщите им естетически или психологически проблеми, но по никой начин не мога да бъдат обвързани с някакъв социален контекст. Наистина, без работите на Румен Скорчев, Симеон Шивачев, Дарина Цурева, Симеон Симеонов, Деля Чаушева, Ивайло Попов, Любен Генов и пр. изложбата би обедняла визуално.

Четвъртата група, концентрирана основно в изложбената зала на втория етаж, бих определила като самостоятелно ОХИ. Тоест работи, събрани механично, незнайно по какви съображения, които нищо не печелят от съвместното си излагане, а общата експозиция определено губи. Между тях има и добри, например пейзажите на Ива Владимирова, Йорданка Павлова, Ралица Станоева, Жанин Белинска и др., но те биха стояли по-убедително в едно камерното пространство в рамките на самостоятелна изложба на съответния автор.

Та с всичко това искам да кажа, че изложбите, които имат претенциите за представителност, трябва задължително да бъдат идейно изведени от куратор/и. Под куратор разбирайте всеки един човек, който е в състояние да защити убедително своята идея с конкретен художествен материал и да поеме отговорност за избора си. Такива изложби са правени на ‛Шипка‛ 6 и според мен са най-успешните. В ‛Трафик‛ на практика се заявяват кураторски намерения, но тъй като изборът на журито е ограничен, обусловен от това, което му се предлага, а и в работата му се налагат куп компромиси от какво ли не нехудожествено естество, иначе добрата идея не успява да бъде достатъчно добре изведена и остава без покритие. Да, добри автори има, но и много художници, които наистина се занимават със социална проблематика, липсват от изложбата.

За мен другият вариант е всеки желаещ да участва в обща изложба да има тази възможност, без коректива на жури (което на практика е екип от полукуратори), стига да е член на СБХ (което би трябвало да е атестат за професионализъм), или млад автор, завършил/учещ във висше художествено учебно заведение. Такъв е моделът на ежегодната конкурсната изложба за Парижките ателиета, а тя в никакъв случай не е по-лоша от настоящата, в която принципно различните варианти на кураторска и журирана обща изложба се смесват не по най-ползотворния начин.
още от автора
P.S.Бел. ред. Закъснялото публикуване на този текст се обяснява с факта, че той не е поръчан за "Култура", а за бюлетина на СБХ. Там обаче са го отхвърлили с аргумента, че не отговаря на политиката на Съюза.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”