Думи срещу думи ( литература), брой 25 (2729), 29 юни 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Олимп около нас
Български  |  English

Олимп около нас

Очаквахме с нетърпение "Сабазий“ не само защото го пишеше Кристин Димитрова, не само защото беше анонсиран преди близо година и издателството изпробва екзотичната за България система на писателския грант, а и защото беше заявен като българското участие в световната поредица „Митовете“. Последното му дава силен старт (да се надяваме – не само на домашна сцена), но освен това го приобщава към една интернационална компания от автори и произведения и оттук нататък могат да се правят любопитни сравнения – които поради спецификата на колонката засега ще бъдат кратки.

Още преди година попитах Кристин дали „Сабазий“ ще работи с романови похвати в митологичното време или обратното, ще наслагва митологичния сюжет върху нашето време. Второто, каза ми тя. Ако го сравним по тази линия с излезлите досега на български три романа от поредицата – той върви в противоположната посока спрямо книгите на Атууд и Уинтърсън, не вкарва романа в митологичното, а изнася мита като алегория, което е всъщност по-познатото в практиката на модерната литература. Що се отнася до третия роман (?) - на Пелевин – той буквализира алегорията в изцяло виртуална интернет среда, така че отива по-далеч, поемайки същевременно по-малко писателски риск.

Защото наслагването на митологична матрица върху съвременен сюжет си е рисковано начинание, особено когато сюжетът се развива в средата на българския „преход“ с неговите пороци и абсурди; когато класическите богове и герои оживяват в романа ти като днешни български бизнесмени, политици, журналисти, интелектуалци и прочее муцуни от вилнеещата наоколо бандитска паплач. Аполон е застаряващ жив класик, Силен е похотлив депутат, Хефест е скулптор, печелещ всички конкурси, Мидас е шеф на телевизия „Хеброс“, Евридика е неуспяла актриса. Повествованието се води основно от Орфей (музикант и преподавател по философия), а всички нишки водят към най-странния и противоречив олимпиец, двойнородения Сабазий-Дионис (синът на Зевс и простосмъртна, който трябва да се бори за мястото си сред другите – с всички средства).

Приравнени към днешните български стандарти, боговете и героите неизбежно стават силно карикатурни. Пристрастието към карикатурата и бурлеската познаваме и от разказите, и от стиховете на Кристин Димитрова (впрочем, сещате ли се стихотворението за Персей и Медуза?), но ако някои от разказите залитат, поне според мен, твърде много натам, романът й е доста по-удържан и дисциплиниран. Всъщност единственото ми съществено недоволство от „Сабазий“ не се отнася до спойката на мит и съвременност, а до предвидимостта на сюжета – някак си схемата, по която се развива, е доста стандартна и събитията не носят особена изненада. Може би защото и развиващите се в извънлитературната действителност подобни сюжети не са изненадващи – те си имат своите правила, също като митовете.

Дори и с предвидим сюжет обаче, „Сабазий“ много хубаво разказва, увлича от самото начало и се чете на един дъх. Кристин Димитрова дава отличен пример за писане, което е гъсто и плътно, но в същото време скромно в добрия смисъл, без натоварваща претенция – просто хубав съвременен български език. Писане, което не проявява специален интерес към словото, а просто работи с него професионално в интерес на читателя. В този смисъл словото на „Сабазий“ е традиционно – но това вече е традиция, която добре познава и своите отрицания. И макар че по отношение на езика този роман в никакъв случай не е радикален, без радикалността на други едва ли би била възможна неговата зрялост.
още от автора


Кристин Димитрова. "Сабазий". Поредица "Митовете". Издателство INK, 2007. Цена: 10 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”