Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 25 (2729), 29 юни 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Разговор между глухи
Български  |  English

Разговор между глухи

Петък, 22 юни, най-дългият ден в годината, предаването ‛Панорама“, Канал 1. При Бойко Василев няма изобилие от гости в горещите дни, двама само са: доц. д-р Димитър Денков – преподавател в Катедра ‛История на философията“ в Софийски университет, заместник-декан на Философски факултет по международната дейност и научноизследователската работа; и Хасан Адемов, депутат от ДПС, председател на Парламентарната комисия по социална политика. Темата е ‛Пенсии, заплати и политика“, свързана е с ескалиращите протести на лекари, учители, социални работници. Както е редно (редно?), пръв получава думата Хасан Адемов. И започват общите приказки: тръгва се отдалече, разясняват ни се някакви неща, които знаем всички, разтягат се локуми, оттук се дърпа ластик – лаф да става, оттам се опъва гума – пак лаф да става, за да стане в крайна сметка едно-единствено нещо ясно – тия, дето протестират и много искат увеличение на заплати, са просто едни безотговорни и въобще не държавно мислещи люде. Защото държавата, нали така, трябва да се уважава, а тяхното си е чисто неуважение към нейните усилия за все по-нарастващото благоденствие на трудещите се маси. И макрорамката на бюджета, и плоският данък, и очакванията след влизането в ЕС, и...

Цитирам по памет: ‛Макрорамката на бюджета въобще не забелязва онези микробюджетни рамки, на които все по-трудно им е вече да свържат двата края“, думи на Димитър Денков. ‛Но като се разпадне макрорамката, ще се разпаднат всички микробюджети“, думи на Хасан Адемов. ‛Омръзнало ми е да ми размахват плашилото на ’97. Някои хора много добре си оправиха своите бюджети точно по онова време“, думи на Димитър Денков. ‛Хайде сега да не влизаме в такива детайли, въпросът е...“, думи на Хасан Адемов. ‛Целият въпрос е, че властта пази себе си. Даде на шофьорите от градския транспорт, на таксиджиите и т.н., защото те могат да блокират столицата, докато учителите и лекарите не могат, затова и не им обръщат внимание“, думи на Димитър Денков. ‛Нека да не правим такива изказвания...“, молба на Хасан Адемов. И в този дух, който изяви безпрекословно едно: макар и близо един до друг, гледащи се пряко в очите, ученият и политикът не се разбраха, разговорът между тях беше разговор на глухи. Като по-глух беше политикът, може би очаквано. Той категорично отказваше да чуе доводите на събеседника си, криейки се зад високия държавен интерес, който нищо не бива да застрашава. Забравяйки обаче нещо особено важно: държавата не е образувание, ценно само по себе си, нейната ценност се обуславя от това доколко е в услуга на своите граждани. И ако спре някога да бъде в тяхна услуга, вече не е ценност, а бреме, тегоба…

Всъщност това е, което се разбра от ‛разговора“ между двамата ‛глухи“: политикът витаеше напълно нейде в държавните облаци, пропускайки да отчете, че управлението не е дейност самоцелна, неговото качество зависи от това доколко е в състояние да осигури благоприятни условия за прогрес, ако не на всички, то поне на солидно мнозинство от жителите на страната. За политика обаче такъв казус не стоеше: управлението си е управление и то е важно именно като управление, всичко друго е по-малко от него. Един вид, няма по-огромна ценност от властта и тя е единствената, която ме/ни ръководи в нашите действия. Докато ученият разсъждаваше иначе: ценно е единствено доколко се осигуряват човешки условия на хората да живеят по човешки начин. Всичко друго е от лукаваго...

Много от българските политици, изглежда, от дълго време вече живеят в пустинята (която можем да назовем и Бояна). И си говорят там с дявола за Второто изкушение. По всичко личи, че се разбират превъзходно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”