Думи срещу думи ( литература), брой 22 (2461), 08 юни 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Жана Д ‘Арк – между кладата и лудостта
Български  |  English

Жана Д ‘Арк – между кладата и лудостта

Маргарит Минков е автор на осемнайсет пиеси, написани за двайсет години, между 1977 и 1997; нито една от тях не е публикувана в книга преди края на неговия живот. ‛Жана Д ‘Арк“ е създадена през 1988 г. и в много висока степен носи интелектуалното напрежение на онова време, наситено с чувство на неудовлетвореност и с усещането за край на един банкрутиращ свят. Тя обаче не е пиеса за едно конкретно време, нито за един конкретен свят въпреки историческите опори на сюжета и познатия персонаж. ‛Жана Д ‘Арк“ е вписана във високия стремеж на класическата литература да говори за големи неща и ‛вечни“ проблеми; неслучайно на места се чуват шекспировски интонации в начина, по който говорят героите, в размаха на обобщенията, подхвърлени мимиходом и понякога на игра. Накратко казано, пиесата разигава непреходните проблеми за властта и за механизмите на държавното управление, за историята, видяна откъм човешкото вътре на нейното случване, за народа и неговата потребност да бъде манипулиран - т.е. национално обединен - чрез идеали и митове на колективната памет. Двайсет години, след като е написана, “Жана Д ‘Арк“ се оказва изключително актуална върху фона на новата националистична вълна, която съпътства (и вероятно уравновесява) глобализацията. Както Стоян Михайловски преди близо столетие с неговата ‛Книга за българския народ“, Маргарит Минков се опитва да изрече вечното през образността на една конкретна историческа ситуация, социалната власт като източник на всяко зло, на самото Грехопадение в природата на човека. За разлика от някогашния сатирик-песимист обаче Маргарит Минков е по-скоро романтик; неговата надежда – или мечта, или илюзия – се казна Жана Д ‘Арк. Кладата, която тя (вече възрастна, оцеляла, заобиколена с полуделите си съратници от някогашните велики събития, изцелена от суетата на героизма и славата), сама подпалва със себе си върху нея, трябва да бъде факла на човешката вяра, на човешката потребност от народ и родина. Върху фона на инфарктния ритъм, с който се развива историята през последните двайсет години, тези идеи могат да изглеждат отчайващо ‛бавни“ и демодирани, но аз прочетох пиесата като глътка усещане за мисията на литературата да казва онези важни неща, чиято цялост изчезва в бързината на ежедневието и в бита на телевизорната култура.

Въпреки историческата основа на сюжета и жанровата специфика, която предполага комбинация от идеи на различни хора, за да се получи сценична реализация, ‛Жана Д ‘Арк“ прилича на философска изповед: в нея авторът е побрал обобщенията и заключенията на своя четиридесетгодишен интелектуален живот. Размерът на творбата изглежда чудовищен, отнесен пряко към възможността определено количество реплики да бъдат разменени пред публика за време от два-три часа. Ясно е, че тези близо четиристотин страници текст трябва да бъдат съкратени и прекроени според концепцията и мярата на конкретния режисьор. Но ясно е също така, че тази пиеса е създадена (може би най-вече) за четене, може би най-правилно е да говорим за нея като за книга. А като книга тя се чете с изключителна увлекателност, с удоволствие, каквото поражда само добрата литература. (Чувствам потребност да призная, че напоследък рядко успявам да прочета четиристотин страници, без да прескачам; този път не само четох наред, но дори с нетърпение очаквах времето, когато можех да приседна с поредната порция страници.) Големият текстови обем има сякаш още едно (може би малко иронично към ‛личността на автора“) предизвикателство: всеки режисьор е в състояние да направи от пиесата на Маргарит Минков своя пиеса – според акцента в концепцията си и чрез съответния избор на страници.

Досега ‛Жана Д ‘Арк“ е поставяна само веднъж – за кратко време и в много кратък вариант върху сцената на Пловдивския театър през 1989 г. Тя изглежда ненужно забравена и ненужно недооценена от българския театър като възможност да се кажат смислени и важни неща отвъд разногласата врява на днешните ни културни навици.
още от автора


Маргарит Минков. "Жана Д ‘Арк. Хроника за истински и въображаеми събития в две вечери". ИК "Стигмати", С., 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”