Косъмче от четка (изкуство), брой 22 (2461), 08 юни 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>М-тел</i> и съвременното българско изкуство
Български  |  English

М-тел и съвременното българско изкуство

За втора поредна година „М-тел“ организира конкурс за съвременно българско изкуство. Този път изложбата от конкурса е разположена в едно от фоайетата на НДК и е част от Салона на изкуствата. Със сигурност мястото е крайно неподходящо като изложбена площ, още повече за сериозен конкурс, но така или иначе, организаторите са се спрели на него. За съжаление повечето от работите, които участват в тази изложба, са пострадали сериозно от неподходящите експозиционни условия – една част са обърнати в посоки, различни от тези, в които са създадени, други попадат в пълен мрак или в контражур (част от тях, за съжаление, са и триизмерни), поставени точно срещу някой от блесналите прозорци. По тези причини в събитието не би могла да се търси стойност на балансирана експозиция. Целта е да се покажат, макар и импровизирано, работите, които са селектирани за конкурса. Нека се уповаваме на това, че все пак членовете на журито познават повечето от участниците сравнително цялостно и от други техни изяви и точно тази експозиция няма да е определяща за решението им.

Въпреки това, поне на мен ми се иска, инициативи, организирани в такъв мащаб, да имат и необходимата експозиционна сила. Защото това е единственият начин да се възпита някакво по-масово отношение към гледането и възприемането на изкуство.

Тази година от конкурса са отпаднали възрастовите ограничения и може би това е една от причината в неговата селекция да попаднат супер известни и утвърдени до не толкова популярни имена. В сравнение с миналогодишния конкурс например, контрастите сега са по-сериозни. Тогава авторите представяха няколко последователни поколения и общата картина като че ли беше по-цялостна. Бих казала обаче, че селекцията и тази година е плодородна. Тъй като едно от условията в конкурса е да не се дублира участие на определен автор, нещата сега са съвсем различни. Не бих могла да направя сравнение между двете издания, а и не мисля, че е необходимо. Миналата година, освен в София, изложбата беше показана и във Виена и това вече е повод да квалифицираме събитието като успешно.

Повечето от работите, подредени сега, познаваме от общи и самостоятелни изложби, които са минали през последната година. Не бих казала, че има големи изненади.

Сега в журито на „М-тел“ участват Димитър Грозданов, Елисавета Мусакова, Божидар Бояджиев, Стефан Лютаков, който беше отличен с наградата за скулптура на миналогодишния конкурс, и Емил Миразчиев. Техните вкусове и предпочитания в селекцията лесно могат да бъдат припознати и като определени тенденции, характерни за съвременното ни изкуство. Бих казала дори, че повечето от тези тенденции са представени тук от най-силните си поддържници. Участват Станислав Памукчиев, Свилен Блажев, Павел Койчев, Емил Попов, Иван Русев, Иван Нинов, Николай Майсторов, Крум Дамянов, Божидар Бончев, Красимир Джидров, Румен Гашаров... общо 45.

Има няколко противоречия, които не мога да реша. Едно от тях е, че поне до момента наградите на „М-тел“ се раздават в три категории – живопис, графика и скулптура. Освен че подобно делене, както е известно, е тотално неадекватно, когато става дума за съвременно изкуство, в самата изложба участват обекти от керамика, инсталации и дори едно видео на Севдалина Кочевска. Все още не мога да предположа по какъв начин ще се разпределят наградите в тези категории, но както е модно да се казва – и на това ще му дойде времето. Лошото е, че липсват много от реалните медии, с които борави съвременното изкуство.

Има едно по-специално предимство, което ми направи впечатление на изложбите от този конкурс и миналата година, и сега. То е, че всички автори, избрани за участие, са представени по правило с повече от една работа и дори с цял цикъл, което дава възможност за по-пълноценно възприемане. Така се смекчава значително хаотичния ефект, който имат общите изложби по принцип.

По-интересното сега е, че напълно синхронно тук се провеждат две селекции за награди, и двете за съвременно българско изкуство. Не знам дали е случайно съвпадение или някаква конкурентна стратегия, но при всички случаи това е изключително емблематично за родната ни ситуация. Успоредно с наградите на „М-тел“ се състоя и селекцията за наградата на Гауденц Руф. Нямам търпение да направя съпоставката между двата конкурса, но за съжаление ще се наложи да почакам до изложбата за Наградата на Руф, която предстои през октомври.

Все още не са известни и отличените от „М-тел“. Имената им ще бъдат обявени на 30 юни, когато е официалното закриване на изложбата. Поне за мен беше интересна и приятна изненада появата на Пламен Деянов в тази изложба. Освен това в нея участват млади автори, които неведнъж съм изброявала като свои специални фаворити – Иван Костолов, Яна Юнакова, Рада Дичева. Особен акцент са скулптурите на Стефка Георгиева, дървените конструкции на Любен Костов и работата на Кирил Чолаков.

Каквито и да са наградите накрая, селекцията на този етап си заслужава интереса и коментарите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”