Български  |  English

Път между науките

Книгата на Бойко Илиев си е избрала за обект една материя от висш порядък – философия на изкуството. Пък и самото заглавие го казва метафорично. Това е онзи разказ за почти сакрализираната хармония между държава, граждани, изкуство, икономика, търговия, образование, който създава мита за идеалното удоволствено място, побрало човека и неговата съдба.

Бойко Илиев опитва да проправи път за принципите на преподаване на философия чрез анализ на самите механизми, по които то може да съществува. Авторът подсказва за една особена симбиоза (философия – образование – култура), която може да бъде абстрахирана, въведена в по-скоро фикционални, а не в дескриптивни отношения със своя обект.

Трудът прави впечатление с езика си – Бойко Илиев подсказва как философстването като особена нагласа в първо лице може да настройва своите интенции – най-напред към авторитета, след това към изкуството, после – към обучавания, а накрая – задължително към себе си. Дълго се чудих къде съм срещал нещо подобно на езика, който характеризира ‛Венецианският мит‛, имах усещането, че книгата ми напомня с нещо почерка на Ницше. Понякога – в нея прозирах нещо от Паул Файерабенд, Жак Маритен, Лиотар. Не случайно коефициента на посочване и на търсене на опора за своите доводи от страна на Илиев е в трудове на тези автори. Искам да кажа, че Бойко Илиев е изкушен от почерка на философи, които се отнасят доста свободно към традицията и което е по-важно – към обекта на философията. Авторът на ‛Венецианският мит‛ иска да се ‛извини‛ на своя читател заради децентрираното повествование и заради това, че експресионира, а не теоретизира на тема ‛ще е то философията?‛, и през цялата първа част опитва да преговори какво беше (или колко бяха) определението за философия.

В края на един от абзаците в първа част има и нещо приблизително такова – ‛в съвременния свят все по-отчетливо изпъкват различията в идентичността, колкото по-големи са те, толкова е по-остра нуждата от философията. Защото философията учи как да се общува, как различните идентификационни образи на света могат да общуват, как трябва да търсят обща зона за своя диалог‛.

Може би заради това Бойко Илиев смята, че координатната система Философия – Образование трябва да се преосновава периодически. Защото се променят реалностите, а това значи – обектът на философстването. ‛Венецианският мит‛ вижда връзката между философия и образование в Изкуството. То е универсалният език, който засреща двата процеса. И да си дойда пак на думата – изкуството е език от втора степен (както би казал Лотман), т.е. език потенциално неединен, изконно обременен със значения, които обрастват около обектите му. Ще рече, че изкуството по принцип предполага множественост на интерпретациите – така аз разбрах какво цели тази книга на Бойко Илиев. Преговарянето на философските идеи може да стане чрез и през изкуството, защото то е комуникативната основа, върху която философията би могла да види евентуалната връзка между нещата, между онези обекти, които иначе са полюсно отдалечени.

Поддържам опита на автора да отстранява деликатно наслоени от времето презумпции – например, че философията е наука (тя е път между науките), защото не доказва закони на емпирията, а прокарва път между идеални неща. Философията не е и познание (тя е прозрение). Философията не е нещо, което може да бъде забодено около точна епистема, защото тя е процес на експериментиране с езика – при философстването езикът изхожда направо от интелекта, необременен от нито един социолект.

Ословесявайки пътя между идеални неща (тези неща понякога наричаме феномени, а друг път – универсални сюжети на човешкото битие – грехопадението, вината, свободата), та превръщайки в слово идеалните неща, философията търси смисъла заради субекта. Казано иначе, мястото на философията е гранично, защото тя е прагът, на който се срещат точното познание и изкуствата. Така преподаването на философия ще има дважди по-важно назначение и отговорности. Отговорности не пред принципите, а пред човека, който е роден, за да ги променя.
още от автора


Бойко Илиев. Венецианският мит, Плевен, "Леге Артис", 2007.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”