Български  |  English

Изложба за последно

На 25 април в студио Даухаус беше открита изложба за един ден. Нейните автори Сабине Шмутерер (Австрия) и Георги Георгиев-Жорас показаха абстрактна живопис богата на внушения. Докато картините на австрийската художничка могат да бъдат определи като класически абстрактна комбинация от изразителни цветове, то тези на Жорас изненадват с колажираните върху платното стърчащи електромери, пирони, обувки и всякакви други неочаквани елементи, съчетани с минималистични моливни рисунки и цветни акценти.

Йово Панчев, един от организаторите на изложбата, пише: ‛Два коренно различни подхода или концепции за абстрактната живопис се допълват в еднодневната изложба, която включва сериите "Застрелай Господ" на Георги Георгиев-Жорас и "Интуитивно" на Сабине Шмутерер (Австрия).

Австрийската художничка показва работи, които са чиста, емоционална, духовна експресия. Нейният начин на работа и въобще отношение към правенето на картини тя определя по достатъчно категоричен начин. Непретенциозното й отношение към работата си в областта на визуалните изкуства е искрено обяснение, споделяне на вътрешната необходимост за създаване на изкуство. Формалността на платната на Сабине Шмутерер може да се определи като предел. Това е границата, където работата остава интуитивна и сантиментална без бъде конкретна. Като искрено и чисто изваждане на цветове, нюанси, жестове от себе си, споделяне, картините на Шмутерер отекват с вибрацията на позитивизъм и щастие.

На другия полюс на споделянето е абстрактната живопис на Георги Георгиев–Жорас. Неговият цикъл ‛Застрелай Господ“ е толкова концептуален, колкото и по-ранните му работи. Той маскира сублимирани послания, кодира, натрупва и напластява фрази от бунта на човек в неговия затвор-битие. Тежката форма на платната и плоскостите, които представя Жорас са натоварени с искреност и изключителна енергия. Формалната им изчистеност затрупва прямотата и дръзката откровеност на тези картини в многопластов акрил, за да може разгръщането на всяко платно да предизвика експлозия или лавина.

Като график Георги Георгиев познава силата на скритите неща, пластовете, фактурите, които имат сетивно, първично въздействие върху човек. Сложната и оригинална техника капсулира енергия, която се усеща от картините като силен обертон извън скалата на възприятие на сетивата. Интензивността на работата на Жорас е от особените качества, които притежава живописта. Навярно заради тези качества продължава да има живопис и след двуичния код, телевизията и шопинг-терапията.

Допълването и противопоставянето на двата вида артистичен бунт в една обща експозиция е провокирано от техните формални паралели, както и от полярността на авторовите позиции. Срещата на толкова различни неща, които изглеждат на пръв поглед сходни, е същевременно покана за размисъл над подобността (с нейните рискове и клопки) и от различността с неговите качества, бележки под линия и нюанси загубени в симултаннния превод междукултурната комуникация).


На откриването на изложбата стана ясно, че всъщност с нея приключва дейността и съществуването на студио Даухаус. Сградата на бившия завод Геоприбор, в която се помещаваше то, споделя съдбата на много други ‛ненужни“ постройки и ще бъде съборена през май, за да отстъпи място на поредния лъскав билдинг.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”