Български  |  English

Елцин - уникалният

Той беше уникален характер, груб сибиряк, руснак във всяко отношение и лидер, следващ инстинкта си, а не замисъла. Човек на действието, той не кроеше заговори и съзаклятия. Нямаше нищо, което би могло да се опише като философия – било на живота, било на руската съдба. Нито беше дисидент в смисъла, в който обикновено се употребява терминът. Не започна кариера като противник на съветския режим; свърши в опозиция като огорчен регионален лидер, който се дразни на закостенялостта, възпиращата разумните, според него, реформи. И наистина, наследството му беше смесено. Той управляваше в ситуация на огромна свобода, но също и на хаос, престъпления и икономически срив.

Сега има риск заради онова, което мнозина намират за отстъпление от индивидуалните свободи при Владимир Путин, да запомним Елцин с неверни неща по погрешен начин. Противно на създадения от някои мит, той не беше демократ, нито беше принципен привърженик на свободното слово или свободния пазар. Въпреки това не беше и пияният ексихибиционист от телевизионните клипове, излъчвани многократно в изминалата нощ.

Беше човек на сърцето, не на ума. Когато дойде на власт, направи онова, което мислеше, че е добро за Русия. И по ключовите решения – като за личните свободи, например – беше по-често на прав, отколкото на грешен път. След като беше убил дракона на съветския комунизъм, неговата следваща голяма заслуга беше да остави омаломощената Русия да се справя сама. Какъв избор реално имаше в тези изключителни и непостоянни години, нека отсъди идното поколение.


Independant, 24 април 2007
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”