Български  |  English

Елцин - противоречивият

Борис Елцин бе една от най-противоречивите фигури в съвременната руска история. Сред сънародниците си провокираше по-силни емоции дори от Михаил Горбачов, човека, когото замести в Кремъл.

Докато Горбачов управляваше по време на упадъка на Комунистическата партия и края на Съветската империя в Източна Европа, именно Елцин, първият избран руски президент, погреба самия Съветски съюз. С това той си спечели бурния възторг на някои от съгражданите си и гневната омраза на други.

Втората бележита заявка за слава бе решението му да тласне Русия към пазарни реформи по пътя, известен като „шокова терапия", и отново да се зарине с лавина от възхвали и ярост.

После, през октомври 1993, в един странен епизод за възникваща демокрация, заповяда на танковете да атакуват Руския парламент в апогея на 18-месечната му борба с избраните депутати.

Накрая, само година по-късно, разпореди на руските войски да потушат бунт в Чечня, който остана ключов проблем и до днес. Прибързаният ход изпрати повече руски граждани на смърт, отколкото продължилата до 1989 десетгодишна война на Съветския съюз в Афганистан.

Всяко от тези действия би осигурило на Елцин място в каталога на силните руски владетели от Иван Грозни насам. Взети заедно, те създават изключителна биография за човек, който беше практически непознат в Русия, да не говорим навън, до 56-ата си година.

В дните, в които разрушението беше на дневен ред, той изигра мощна роля, подкопавайки Комунистическата партия и разгромявайки преврата от август 1991. В управлението беше по-малко впечатляващ. Не разполагаше с политическите умения да помирява противоположни гледни точки или да търси консенсуси. Не беше диктатор, но беше авторитарист. Приемаше общите правила на демокрацията при условие, че може да ги манипулира в достатъчна степен, за да остане на върха. Толерираше повсеместната корупция и макар че често уволняваше министри, не го правеше никога поради непочтеността им или връзките им с новите икономически олигарси. Оставяше сложните въпроси на експертите си, като предпочиташе да стои над битката, занимавайки се с нареждане и пренареждане на амбициозните хора в екипа си.

След като се пенсионира той практически изчезна от публичния живот, без да се опитва да прави международни турнета. Здравето му беше крехко и той очевидно се притесняваше от впечатлението, който създаваше, след като вече нямаше власт.

Елцин управляваше в първото посткомунистическо десетилетие на Русия. Не можем да обвиняваме само него за факта, че то не доведе до по-стабилна форма на демокрация, но той носи голям дал от отговорността за разочарованието. Русия се нуждаеше от по-чувствителен и интелигентен лидер в прехода от политика на еднопартийния контрол и репресии към политика на преговори и компромиси. Елцин, за съжаление, не беше този човек.


Gardian, 23 април 2007
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”