Български  |  English

Елцин - първият

‛Цар Борис“, както го наричаха, имаше поне три живота: на апаратчик, на революционер и на автократ. Ражда се на 1 февруари 1931 в селско семейство близо до Екатеринбург, където последният цар Николай ІІ е убит от болшевиките. Дядо му е ликвидиран като кулак, по тази причина и баща му е изпратен в лагер.

Младият Борис е лекомислено момче. Изключват го от училище, той си отмъщава, като успява да постигне уволнението на учителя си. Губи два пръста, опитвайки се да разглоби открадната граната. Все пак влиза в Уралския политехнически институт, там получава диплома за машинен инженер. Междувременно минава през всякакви занаяти – бил е зидар, дърводелец, стъклар, кранист, гипсаджия и т.н. Скарва се с директора си, влиза в конфликт с партийния секретар (приет е в партията през 1961 г.).

Естествената му недисциплинираност не му пречи да стане секретар на райкома на КПСС през 1975 г., а следващата година и първи секретар на Свердловска област (Свердловск е името на Екатеринбург по съветско време). Започва една атипична кариера на апаратчик. По това време се запознава с един друг първи секретар, на Ставрополска област, Михаил Горбачов. През 1981 е член на Централния комитет.

След идването си на власт през 1985 г., Горбачов си спомня за него, когато решава да сложи ред в столичната партийна организация. Елцин се заема с това – нахлува неочаквано в заводите, хока директорите, когато не ги уволнява, посещава внезапно магазините, за да констатира, че са празни.

По-малко от две години след издигането си в Москва, Елцин произнася пред Централния комитет яростно обвинение срещу бавния темп на реформите. Това е вече много за Горбачов, който трябва да се справя и с консерваторите. Елцин усложнява ситуацията си, като се заяжда с Раиса, съпругата на генералния секретар. Губи поста си, губи мястото си на кандидат-член на Политбюро и влиза в болница с депресия.

Изгонен като апаратчик, той се връща като революционер. Използва първите полу-плуралистични избори, за да влезе триумфално в новата Дума в групата на демократите, редом с Андрей Сахаров. Няколко седмици по-късно е избран за президент на Руската федерация, на този пост го утвърждават първите избори за държавен глава на Русия с всеобщо гласуване. Междувременно е напуснал партията.

С Горбачов са противници по всички въпроси – либерализацията, икономическите реформи, новите отношения между републиките и федералната власт. Пропадналият опит за преврат през август 1991 му дава повод за реванш. От дачата си Елцин пристига в Москва, качва се на един танк и насърчава тълпата да отхвърли преврата.

След преврата Горбачов е политически отслабен, той не разбира, че мечтата му да реформира комунизма е мъртва. Елцин се нагърбва със задачата да му го разясни, унижавайки го публично по време на заседание на Парламента: ‛Сега, за да отпуснем малко, ще подпиша декрет, забраняващ дейността на партията“, казва той. И принуждава Горбачов да подпише текста. Няма вече Партия, няма Генерален секретар.

Няма СССР, няма президент на СССР, това е следващият етап. С украинския президент Леонид Кравчук и с белоруския си колега Станислав Шушкевич Елцин се съвещава в една дача в гората Беловеж, до Минск. И тримата ‛констатират, че СССР е престанал да съществува като субект на международното право и като политическа реалност“. Съюзът отстъпва място на независимите републики. Горбачов си отива на 25 декември 1991 г.

Това е часът на новия цар. Обграден от млади руски икономисти, съблазнени от тезите на Chicago boys, Елцин се хвърля в реформите. Цените - в една икономика, която не познава даже понятието ‛цена“ - бързо са либерализирани. Предприятията са приватизиране чрез ваучери, раздадени на работещите, които много бързо ще се озоват в ръцете на малка, странно подобна на съветската номенклатура, каста. Раждат се олигарсите.

За да преодолее съпротивата на парламента, уплашен от бързината на реформите, Елцин не се колебае да действа силово. През октомври 1993 той атакува Белия дом. Има стотици жетви. За да се придаде демократичен вид на силовите действия, е организиран референдум за новата конституция. Западът си затваря очите.

Автократът Елцин е хаотичен, непредсказуем. Популярността му е на най-ниско ниво в навечерието на президентските избори през 1996 г. и той мисли да ги отмени. Съветниците му имат по-добра идея – да манипулират вота, за да осигурят победата срещу комуниста Зюганов. Задачата е изпълнена на втория тур. Елцин се раздава безрезервно. Няколко седмици по-късно му правят пет байпаса.

Това е само отсрочка. Финансовата криза през 1998 разорява започващата да се формира средна класа. Елцин подготвя последния си ход: на 31 декември 1999 г. подава оставка, предавайки щафетата на младия си министър-председател Владимир Путин. Той е първият руски държавен глава, избран с всеобщо гласуване. Той е и първият, напуснал властта по собствено желание.



Le Monde
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”