Български  |  English

Мстислав Ростропович (27 март 1927 – 27 април 2007)

Месец, след като навърши 80, Мстислав Ростропович почина.

Без него светът и музиката няма да са същите. Няма да я има личността – стимул и коректив, която принуждава важни съвести да седят будни! А в трансцедентния смисъл епохата Ростропович никога няма да свърши. Това, което той възсъздаде - масиви музика, ученици, които днес са звездите в концертния живот, важни уроци по морал, етика и политическа култура, които щедро раздаде на целия свят. И разбиране на мисията да си Ростропович.

Всеки с някаква чувствителност към музиката има своя личен спомен с Ростропович. Който не е щастлив да притежава тази чувствителност, помни Ростропович от много остри сюжети в Русия и по света.

Думата ‛спомен“ е важна дума. Почитаме паметта на гения с три спомена на негови забележителни ученици.



Помня толкова много от забележките му. Те бяха необикновени, свежи и стимулиращи. Например в ALLegro-то на Четвъртата Соната от Бетовен, най-трудната от петте, според мен, помня как той ми каза: ‛Знаеш ли, свириш ми с вчерашен звук“ – така брилянтно описа състоянието ми. Оттогава винаги помня това и се стремя да освежавам вътрешното си чувство за творбата.

Наталия Гутман


Ростропович работеше с нас с ентусиазъм и дух на авантюрист. Той казваше: "Трябва да свириш тази музика, все едно че четеш роман на Дюма и не можеш да изчакаш да обърнеш страницата, за да разбереш какво става с героя по-нататък."

Виктория Яглинг


Отидох да му свиря втората част на Симфония-концертанте от Прокофиев. Ростропович седна в креслото, а аз – срещу него с челото. ‛Хайде, старче, да започваме – каза той. Говореше бързо, като гълташе ‛р-то“. Аз едва успях да изсвиря първия по-труден пасаж от частта и той ме прекъсна. ‛Някога бил ли си извън Москва?“. Чу отговора ми и ми каза да започна отначало. На същото място ме спря с думите: ‛И какво четеш сега?“ Три пъти започвах и три пъти ме прекъсваше. И след това се случи нещо наистина невероятно. Изведнъж той скочи, седна на пианото и без секунди замисляне засвири оркестровото въведение. За четвърти път започнах. Тогава, на един дъх сякаш, изсвирихме цялата част. Никога не бях изпитвал нещо подобно – едно необяснимо чувство на свобода, на фантазия, на чудо!

Иван Монигети


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”